"Музиката е директен код към човешката душа" - не съм сигурен кой го беше казал, но ми се струва вярно. Всеки от нас интерпретира музиката, който слуша по различен начин, вижда в нея нещо от себе си и това провокира определни емоции. Струва ми се, че ние не просто възприемаме музиката, а я използваме като градивен материал, за да претворим вътрешния си свят. Така на едно и също парче могат да се дадт много интерпретации в зависимост от това кой го слуша. Безспорно музиката има своите обективни характеристики като лад, тоналност, темпо и т.н, но те ми се струват по-скоро допълнения към основното - способността й да активира човешките емоции, а начинът по който го прави е субективен и уникален за всеки човек. Ето защо на мен ми се струва, че ако определно произведение или стил трябва да бъдат оценявани то най-важният критерий би трябвало да бъдат чувствата и идеите, които призовават у отделните хора. Това в най-общи линии е целта на тази тема - всеки, който иска да сподели какво усеща и мисли като слуша любимата си музика.

Ще дам тон с едно парче, което е сред най-слушаните от мен: Nightwish - Slaying The Dreamer. Основната емоция, който обвързвам с тази песен е самотата, която изпитвах през пубертетските си години. Чувствах се сам и отхвърлен от целия свят и си живеех собствени измерения, населявани от елфи и магьосници. Всички естествено ми се подиграваха като се опитвах да споделя какво ме вълнува, а аз твърдо бях решил да не правя компромиси с това, което ми е скъпо в името на общуването с другите. Така не ми беше трудно да се идентифицирам с лирическия Аз от песента. Усещането за самотност беше примесено и с гняв срещу онези, които се опитваха да ме учат как да живея, което доста добре пасва с финалът, който Марко прави в песента. Slaying The Dreamer за мен е тъжна приказка за цената да бъдеш себе си и да заявиш мечтите си в свят, който ще ги унищожи, когато се докосне до тях.

Teмата щях да я харесам, ако само обсъждахме връзката между песен и личност. Така ще бъде поредната спамерска, "Коя песен отговаря на настроението ви днес" е едно готино заглавие :>

Та ми се иска да си отговоря по темата, която е идеална, до края на първия абзац. - Винаги съм се чудил на хората, които намират себе си в чалга песните, а са интелигентни. Хората, които намират себе си в песни, които нямат никаква стойност като музика или като текст.

Нормално е - въпросните хора също нямат стойност като такива.

Липсата на стойност при чалгата е не толкова в жанра, колкото в това, че се пее почти буквално едно и също в песните откак Глория стана 'гранддама на попфолка' (което беше отдавна).

Аз се виждах в Nightwish - Come cover me, поне едно време. Вече не ми влияе тази песен. Едно време ме успокояваше - едно очакване, смесено с усещане, че съвсем скоро ще се случи това, което очаквам.

Ти като слушаш метъл си по-умен от всички чалгари ли? Така да ставаше...

Обратното е. Защото съм по-умен, слушам метъл.

Надценяваш се

D.t.A.

Намирам част от себе си в много песни на различни групи - дали ще е на прима виста или след по-обърнато поглеждане на песента...няма значение. Музиката ме променя и като настроение, и като очаквания, а понякога може да ми формулира малко или много характера по себе си, като глина.

А относно песните...може би Dark Tranquillity - Lost to Apathy / Wintersun - Beyond the Dark Sun най-добре биха ме изразили. Най-изцяло, предполагам. Или Heaven Shall Burn - Counterweight, песен, която винаги успява да ми вкара енергия в тялото и духа, колкото и да е на зле работата. Просто го прави.

D.t.A.

"Да намираш себе си" в дадена песен не е необходимо условие за да ти харесва.

Като си говорим за чалгата и интелектът, искам да отбележа, че в езиковата гимназия повечето ми съученици бяха чалга фенове, но това не им пречеше да бъдат на високо интелектуално ниво и да ги приемат в престижни университети в Европа и Америка след 12 клас. Един даже се класира и го приеха право в Хайделберг. Така че слушането на чалга определно не те прави тъп. Може би там посланията, доколкото можем да приемем, че има такива, са по-директни, пък и човек понякога има нужда да изпростява. Един от професорите ни каза преди сесията, че като ни писне от учебника му да слезем в мазето и да го напсуваме докато ни олекне и беше напълно сериозен. Наистина не го разбирам това с чалгата, но определено има логика в постулирането на нужда да се изтъпее (боже, как прозвучаха тия две думи - "постулирам" и "изтъпявам" в едно и също изречение )

Странно ми е да си помисля, че хората слушат чалга заради посланията. Просто ритъмът е подходящ да си клатиш задника с човек от противоположния пол. Излишно е да се търси задълбочаване по темата.

В недалечното минало музиката, която слушах(слушам), бе огледало за моите чувства, мисли, (дори?)действия, ала сега тя по-скоро представлява една своеобразна инерция, eдин безцветен навик, сливащ се със сивото ми ежедневие - огледалото вече няма какво да отрази!

Ако има песен, която да е отговаряла на копнежите и мечтите ми, то тoва е Rest in Pain на Vesania.

Основното в метъла за мен винаги е идвало от факта, че едно от призванията на всяко изкуство е да отразява реалността и съвремието. Прави го неминуемо и под всякакви форми.
Мисля, че метълът отразява света, какъвто е днес - натоварен, бърз, агресивен. Отразява масовите тенденции, настроенията на масата.
И много обичам да казвам, колкото и странно да звучи (някъде го бях казвал вече), но метълите са някогашните Деца на цветята (хаха?). През '60те те се бореха за мир и любов след цяла епоха на войни. Днес тези деца са разочаровани и бидейки романтици, идеалисти и оттам - крайни в настроенията си, те са на другия полюс. Днес те искат смърт и разруха, вярват в една импресионистична философия за света.

Когато слушам метъл, го слушам с ясното съзнание за това си вярване. Знам, че имам да изкарам нещо отрицателно и го канализирам през музиката. Оттук нататък нещата са сложни...

...но това е в общи линии. Уморен съм и затова съм лаконичен, още много има какво да се каже.

Масови самоубийства и разруха, перверзия и лудост, улиците са покрити с трупове, а сградите падат, разклатени от помитащите земетресения, отнасяйки със себе си една болна и умираща цивилизация.

С две думи: http://www.youtube.com/watch?v=pkn4KTCQOPc

Не мисля, че музиката, която слушаш е приоритет за умствен багаж. Било то каквато и да е музика - рап, пънк, джаз, метъл, рок или нещо друго.
Според мен е доста ограничено да разделяш хората на "метъли" и "чалгари". Има какви ли не други стилове има, освен тях. А и музиката не е единственото нещо, по което да избираш хората.
Това, че слушаш метъл не означава, че не може да си прост или че си нещо повече от останалите. Същото се отнася и за чалгата, както и за поклонниците на другите стилове.

А по темата, днес размишлявах по нея. По музиката, която слушам мога да определя какво ми е душевното състояние, ако мога така да се изразя.. Не мога да преценя какво ми се слуша, когато го чуя - тогава всъщност ми става ясно. Така реално разбирам какво ми е. Малко малоумно, но до този си отговор достигнах ;р

Музиката винаги ме е карала да се чувствам по-добре. Не я приемам напълно буквално, защото повечето от любимите песни са доста... нереални

Иначе относно това да си определя характера с песен... хмм... не знам, в момента не мога да се сетя за такава песен.
Може би до преди 1-2 месеца Wuthering Heights - Lost Realms ме описваше най-добре.
Като се замисля, може би Opeth - Master's Apprentices е горе-долу подходяща, за да ми представи начина на мислене, и характера в момента.

те т'ва трябва да стане, да.

а аз скоро трябва да си взема почивка малко от кор/метъл/по-тежката музика, защото ми налива прекален негативизъм. предполагам сте го усещали всички.

D.t.A.

^ Да, определено. По едно време(преди 3~ месеца) слушах само техно и по-леки групи, най-вече пауър метъл. Както и Blackmoore's Night.

О, да!
Ду ит!

Доунт!

Райд дъ уингс оф дет! Сакрифайс дъ крайинг рам! Евиденс оф инфинити - прокриейшън оф да уикед - Твист оф ди ънноун - прокриейшън оф да уикед!

Енд стъф...

Negativism is the new positivism, y'know...

Хаха, пичове, образи такива.

Гаде, аз желая от доста време да те поздравя с нещо, не знам защо ми се стори подходящо за теб, макар да не е 'ич твой стил.

http://www.youtube.com/watch?v=9Zbbo2q7ggI...feature=related

А аз тези дни ще си включа Enya.

D.t.A.

Абсолютно несъгласен съм. Целият чалга свят е мечтаното място за по-голямата част от хората около нас - светът на мускулестите мъже, спортните коли, едрогърдите и лесни девойки и парите за пилеене. Това е целта на повечето хора и за това те слушат такава музика (разбира се връзката както винаги е двустранна, в смисъл, че музиката е такава, защото хората това искат).

Ако межеше Фройд да види телевизия "Планета" днес, щеше да потрие доволно ръце.

Не че нещо, ама американският поп, гръцкото лайко и сръбският модерен турбо фолк са няколко десетилетия пред нашите моми.

Какво е лайко?

Чувал съм, че на запад гледат на нашите поп-фолк канали като на безплатно целодневно порно.

Гръцкият "поп-фолк", който за разлика от българският, отговаря и музикално на наименованието си. Сиреч комбинира фоклорни елементи с модерно звучене, а тъй като в исторически план е бил повлиян от "попа" на различните времена, то нерядко личат и други течения (например това, което тук наричаме "градска" песен, а в по-късен етап и спорадични хард влияния).
А този мит, че на Запад гледали Планета като софт порно, може да го измисли само човек, който за последно е пускал MTV преди повече от двадесет години.
И нека не бъда разбран погрешно - не защитавам и не подкрепям поп-фолк културата. Просто отбелязвам факта, че тя е всичко друго, само не и уникален пример на тъмната ни балканска и/или чуждопоклонническа същност. И доказвам тезата си с два факта, а именно първо че на Запад имат също толкова големи гърди и оскъдни дрехи, а пък нашите (спрягани като зли, грозни, дебели и лоши) съседи на юг и на запад демонстрират вкус на светлинни години от нашия.
Смешното е, че ако сравним и метъл сцените на трите коментирани държави, ще видим, че ситуацията е абсолютно същата...

Мда, май си прав. Като се замисля по-скоро проговориха стереотипите в мен отколкото някаква реална аргументирана идея. МТV, City, Voice и други музикални телевизии спокойно могат да съревновават порно програмата си с тази на "Планета". И тъй като такава е и темата, определено сексът е най-печелившата идеология в музиката днес. Което отново ме връща на шеговития ми коментар за Фройд.

Сега си спомням, че спорихме с един приятел относно идеите в музиката и той ми каза, че е по-добре човек да слуша музика като чалгата, където водещата идея е сексуалното удоволствие, отколкото метал, който подтиква към агресия.

Чак па идеология! Музика като музика

А през осемдесетте, когато на мода беше тежката музика не продаваше ли отново секса? Халфорд?

Йеа мадафака!!!

Странно, и при мен е така.

Рядко ми се случва обаче да се чудя какво да слушам. Избирам групата или песента, които ми се натрапят в ума. И когато ги пусна, изчаквам да видя дали музиката ще ми се напасне на състоянието. В повечето случаи първото, което ми дойде на ум отговаря на това, от което имам нужда. Също тъй рядко имам периоди, в които никоя музика не може да ме удовлетвори, да не знаеш какво да слушаш, всеки звук да те дразни, да е такъв все едно си го повтарял 120398 пъти подред... В тоя случай просто спирам музиката за малко или си пускам Депеш Мод, и то само определени песни. Те ме спасяват, тъй като не ми омръзват бързо...

I'm so happy. Cause today I found my friends.
They're in my head. I'm so ugly. But that's ok.
'Cause so are you. We've broke our mirrors.
Sunday morning. Is everyday for all I care.
And I'm not scared. Light my candles. In a daze cause I've found god.

Yeah yeah yeah yeah...

I'm so lonely. And that's ok. (alt: 'cause today )
I shaved my head. And I'm not sad, and just maybe
I'm to blame for all I've heard. And I'm not sure.
I'm so excited. I can't wait to meet you there.
And I don't care. I'm so horny. But that's ok. My will is good.

Yeah yeah yeah yeah yeah...

(Chorus)
I like it. I'm not gonna crack.
I miss you. I'm not gonna crack.
I love you.I'm not gonna crack.
I killed you. I'm not gonna crack. (x2)

I'm so happy. Cause today I found my friends.
They're in my head. I'm so ugly. But that's ok.
'Cause so are you. We've broke our mirrors.
Sunday morning. Is everyday for all I care.
And I'm not scared. Light my candles.
In a daze cause I've found god.

Yeah yeah yeah yeah...
(Chorus)..

Каква идеолоия, какви пет лева... В излишни филми се вкарвате. Музиката е яка, това е достатъчно.