Американските майстори на симфоничния прогресив/пауър метъл се отчитат с нов студиен албум… Не, не иде реч за SymphonyX – те казаха тежката си дума в края на 2002-ра с гениалния “The Odyssey”. Става дума за сънародниците им Kamelot, включващи в състава си норвежкия вокален талант Roy Khan. Шестото дългосвирещо издание на групата е не просто най-силното им до момента – то е и своеобразен крайъгълен камък за жанра, върху който немалко групи ще градят музиката си завбъдеще. “Epica” комбинира по съвършен начин всичко, което с ръка на сърцето бих нарекъл метъл – сложна композиция, чудесен инструментал, дълбоки текстове и много емоция. Всяка от песните носи своето уникално настроение и внушение. Редуват се скоростни пауър резачки с технични прогресив пасажи и мелодии, атмосферата на които се допълва от няколко на място поставени интерлюдии в стила на Blind Guardian-овия “Nightfall In Middle Earth”.

Оркестрациите също са залегнали в музиката, но нямат толкова водеща роля, както при Rhapsody, например. За клавирните пасажи отново отговаря вездесъщият Miro от студио Gate, където е продуциран албумът. Без да се увлича в самоцелната показност, присъща на толкова прог китаристи, Tom Youngblood изпъква с класата си, а китарата му доминира повечето моменти. Roy не само блести с отлични гласови данни, но и влага много чувства в партиите си. Сред гостите, допринасящи за уникалното звучене в албума, са Luca Turilli и Ian Parry, участващи съответно в “Descent Of The Archangel” и “Dawn”.

“Epica” се явява концептуален албум. Текстовете са базирани на историята на Гьотевия Фауст, като разкриват вечния стремеж към самоусъвършенстване на човешкия дух и същевременно сковаността му от животинските инстинкти; нуждата от любов и разбиране е представена в контраст с егоизма и поставянето на личното над всичко друго. В албума се редуват и преминават от едно в друго редица настроения: от еуфоричната “A Feast For The Vain” през меланхолията на “On The Coldest Winter Night” и “Wander” - едни от най-нежните (но не лигави до несериозност) балади, които съм чувал, до мрачно-тържествената “The Mourning After” и затварящата опуса епична композиция “III Ways To Epica”.

“Epica” определено не е от албумите, които влизат лесно в съзнанието, без да оставят в него траен отпечатък. За сметка на това веднъж докоснал слушателя, той всеки път разкрива нов аспект от красотата си.