В новия си, осми студиен албум, Immolation не изненадват с нищо ново, което би могло единствено да ни радва. Американската машина за рязане на глави и крайници работи безотказно и този път. Квартетът действа на сигурно, което не бива да се възприема като творчески застой, а като упражняване на същата брутална сила, от която сме свикнали да бъдем премазвани. Immolation все още са аномалия без прецедент в музиката и изглежда нямат желание да сбъркат. Ето защо те пак прибягват до сигурната си, винаги успешна формула.

“Majesty and Decay” напълно оправдава очакванията за едно от най–добрите издания в дет метъла на 2010. Още с отварящата “The Purge” майсторите на свръхтежкия звук започват да сеят смърт и разруха. Всяко от парчетата изстисква слушателя с неочаквани темпо смени, неимоверна китарна мощ и свирепо грухтене от страна на Ross Dolan. “А Glorious Epoch”, “Divine Code” и най–вече “The Rapture of Ghosts” са някои от върховете в творчеството на групата. Начинаещите й фенове бързо ще разберат с какво тя се отличава от всяка друга (освен Morbid Angel, може би) в жанра: самобитния стил, стоящ на абсолютната граница между олдскуул и техничен дет, както и вещаещата зло, ужасяваща атмосфера.

Новият запис е много силен и от композиционна, и от продуцентска гледна точка. Осезаема е смяната на лейбъла, като новите съюзници на бандата – Nuclear Blast, полагат огромни усилия в рекламата и мотивирането на Immolation да дадат най–доброто от себе си. “Majesty and Decay” се стоварва върху ни по–мощно от всичко, което американската дружина е създала след “Failures For Gods”. Няма да се учудя, ако се окаже ненадминат в следващите девет месеца. Не правете обаче моята грешка да го въртите постоянно, защото това неминуемо води до странични ефекти като непредизвикана агресия, например...

:: Публикувано: март 2010, Автор: shogot ::