Как върви турнето Warriors Of The World?
Доколкото знам, това е най-голямото турне, което сте правили
до момента?
Да, това е най-значимото концертно мероприятие в цялата ни
досегашна кариера. Забавно е, понеже на сцената сме само ние
четиримата, а зад сцената има 40 човека, благодарение на които
всичко това става възможно. За това турне използваме четири
автобуса, в които мъкнем всичкото оборудване, плюс екипа ни,
ха-ха. Изпълняваме по два часа музика на всеки концерт и хората
се кефят страшно. Единствено в Gothenburg имахме неприятности,
трябваше да отстраним някакви проблеми с техниката, което
отне доста време и публиката се ядоса, но такива неща се случват
понякога. Иначе като цяло турнето е страхотно!
Май сте решили да възвърнете духа на концертите
от 80-те - мотоциклети на сцената и всичко останало…
Да, така си е!
Каква е причината да се забавите толкова
с издаването на студиен албум? Отне ви шест години да издадете
“Warriors Of The World” след чудесния “Louder Than Hell” от
1996?
Често ме питат това, но държа да заявя, че изминалите шест
години бяха най-напрегнатите в целия ни творчески път дотук.
През цялото това време обиколихме света два пъти. Записахме
и двоен live-албум. Правехме тричасови шоута на всеки концерт,
свирехме много стари неща, които хората искаха. След това
записахме втори live-албум, за да се реваншираме на тези,
които бяхме разочаровали с първия. По-късно излезе и DVD-то
"Hell On Earth Pt.1". Всичко това бе свързано с
много работа по подбор, миксиране на песните, и т.н. Готови
сме и с второ DVD, наречено "Hell On Earth Pt.2",
което скоро ще излезе на пазарите. На него сме заснели цяло
едно шоу в Бразилия с най-добрите ни песни. Снимките са направени
с 12 камери! Добавихме и бекстейдж кадри, за да се изкефят
максимално феновете. Чак след всичко това влязохме в студиото
за да композираме и запишем новия албум.
Напоследък станахте доста известни. Например
в Германия сте в челото на класациите…
Е, можехме и да се наредим на първо място, ако Eminem не
беше решил в същата седмица да издаде някакъв албум. Но каквото
и да си говорим, това е най-голямото ни постижение до момента
и албумът се разграбва като топъл хляб. Всички билети за концертите
ни бяха разпродадени предварително. Свирихме по доста немски
фестивали, дори се появихме по телевизията веднъж.
Нека те питам нещо лично - с какво се знимаваш,
когато не си на турне с групата или в студио?
Ловувам с лък! Взимам лък и стрели и отивам в гората да уловя
някой елен - това правя през свободното си време. Дори имам
грамота за професионален инструктор по стрелба с лък! Ако
някой от Ню Йорк иска да се научи, може да се обърне към мен.
Кои групи ви оказаха най-голямо влияние
в началото?
Като малък слушах много Ian Gillan, Deep Purple. Наистина
много. Гледах да присъствам на колкото мога повече техни концерти.
Писъците на Ian бяха нещо изумително за мен! Реших, че ще
изработя свой собствен стил на пеене, който да грабва публиката
както неговия глас го правеше.
Как стоят нещата днес? Има ли някоя нова
банда, която да те е впечатлила, или още слушаш старите класики?
Слушам много различни неща - в това число и класическа музика,
Disturbed и какво ли не още… Аз съм и барабанист-любител и
въобще много се кефя на барабани. Питайте Scott ако искате
- когато записваме материал, аз съм резервният барабанист,
хе-хе.
Какво смяташ за Ozzy и Robert Plant? Почти
всеки рок/метъл изпълнител споменава някой от тях като основно
влияние в развитието си…
И двамата са добри, но са много различни. За мен най-великият
е Ian Gillan!
Този въпрос навярно си го чувал стотици
пъти, но все пак - как те засегна 11-ти септември?
Не бях в Ню Йорк тогава. Помня, че си карах колата, когато
чух новините по радиото. Рекох си : “Какво по дяволите става?!”
Мислех, че става въпрос за някакво дребно самолетче и че катастрофата
е случайна… След десет минути, при втория сблъсък, всичко
ми стана ясно. Веднага се прибрах вкъщи при семейството си.
Веднага плъзнаха какви ли не слухове - говореше се, че са
нападнати Вашингтон, Сиатъл, Маями и т.н. Беше кошмарно преживяване,
но не се отрази сериозно на творчеството на Manowar.
Обмислял ли си някога да издадеш соло албум?
Честно казано, да, и то най-вече напоследък. Вече имаме собствен
лейбъл - Magic Circle Music, и търсим нови групи, които да
издаваме. В наши дни големите компании правят големи простотии
- хващат разни ентусиасти от кол и въже и ги издават. Ако
се продадат добре, ги рекламират още по-усилено, в противен
случай просто ги зарязват. Скоро ще издадем един проект на
Rhino (ex-Manowar барабанист), албум на David Schencke (ex-Manowar)
и още доста други. Сещам се за поне седем банди, с които подписахме
наскоро, но все още нямам право да оповестя кои са. Колкото
до мой соло проект - кой знае? Има възможност за това, разполагам
с всичко необходимо за целта, тъй че бъдещето ще покаже.
Кое е най-странното място, на което сте
свирили?
Беше преди доста време… Близо до едно финландско градче -
Himanka, насред гъстата гора и по време на една много люта
зима. Студът беше ужасен, и си мислех: “По дяволите! Как някой
ще дойде на концерт в тия условия?!” Но те дойдоха! Сред сняг
и лед, публиката беше заела всички налични места.
Доколкото знам, Joey е голям почитател
на финландската група Nightwish. Ами ти?
Да, той много ги харесва. Аз не ги познавам лично като него,
но намирам музиката им за истинска и хубава. Талантливи музиканти
са, и творят от сърце и душа, не за печалба. Нищо лошо не
мога да кажа за Nightwish.
Помниш ли финландската група Hanoi
Rocks? През 80-те си разменяхте доста остри реплики в пресата…
Hanoi Rocks... Те бяха весели пичове и определено имаха подход
към пресата, ха-ха… Отдавна не следя кариерата им, но наскоро
чух, че ще издават албум и им желая всичко добро.
Да се върнем към Manowar. Кой е този незнаен
воин, украсяващ обложките на албумите ви от “Kings Of Metal”
насам? След Eddie на Iron Maiden и Vic Rattlehead на Megadeth,
как се казва вашият герой?
Всъщност няма име, защото той е ти, той е тя, той е всеки
един от нас! Няма лице, защото всеки се нуждае от герои, с
които да се идентифицира. Самата ни музика често възпява героичното
у човека, стремежът да бъдеш водач, а не безличен следовник.
Всеки може да е на негово място - това е идеята!
Последен въпрос - Обложката на "Fighting
The World" бе направена от Ken Kelly, който е работил
с KISS за класическите им албуми "Love Gun" и "Destroyer".
Има ли в Manowar фенове на KISS?
Всъщност, не. Просто попаднахме на него като на добър художник.
Лично аз никога не съм бил почитател на KISS, просто музиката
им не ми допада. Това, разбира се, е въпрос на вкус - познавам
много хора, които ги харесват.
Благодаря за времето и успех на турнето!
Благодаря за интервюто.