Една супена лъжица Candlemass, една чаена лъжица Iron Maden, щипка епичност от While Heaven Wept и малко екстремизъм на вкус. Изпечете на 250 градуса за половин час и когато е готов за консумиране, сервирайте с чаша червено вино. В случай че не е станало ясно, говорим за “Desolation” – третото отроче на американците Khemmis, които се превърнаха в един от златните билети на Nuclear Blast.
Групата придоби бърза популярност през последните години, след като получи признание от най-големите музикални медии (много от тях надскачат границите на метъл индустрията – Pitchfork, PopMatters, NME, Rolling Stones и други). Особено преломен беше моментът, в който Decibel удостоиха втория им диск, “Hunted”, с приза “най-добрия албум на 2016-а година”. Това е и причината актуалният “Desolation” да бъде посрещнат с високи очаквания и притаен дъх.
В много отношения “Desolation” надгражда над постигнатото в миналите два записа, като преходът между различните елементи е реализиран по-гладко. Прави впечатление изместеният фокус върху мелодичните вокали на Phil Pendergast, макар и екстремните крясъци на Ben Hutcherson все още да вледеняват душите ни в някои парчета. Контрастът между двата свята е най-впечатляващ в монументалната “Flesh to Nothing” и разчупената “Maw of Time”. Цялостното темпо на албума също е значително по-бързо от това в предхождащите го записи, като на моменти ритъм секцията звучи като извадена от класическия период на Iron Maiden. Майсторските китарни хармонии също допълват картината и засилват сравненията с британските легенди. Композициите на Khemmis срещат няколко различни крайности на метъл музиката – хъс и депресия, мелодия и дисонанс, светлина и мрак, бързина и протяжност, ново и старо, красота и грозота. Най-достъпните и грабващи парчета са синглите “Bloodletting” и “Isolation”, които формират почти цялата първа половина на иначе краткия запис. Останалите песни изискват повече търпение и време, но за сметка на това са си отделни вселени.
Свикнали сме да засипваме новите групи със суперлативи, но състави като Khemmis заслужават нещо повече. С “Desolation” те не просто оправдават репутацията си на една от най-надеждните нови групи на десетилетието, но се оказват и лицето на дуум метъла през 2018-а година. Свеж и епичен. Уважаващ миналото, но и търсещ нови посоки.
