Ревюта
Група: Einherjer
Албум: Norrøne Spor
Автор: WingWriter
Октомври, 2018

Фолк метълът се наложи като водещо течение в екстремната музика в началото на първото и средата на второто десетилетие на века. Днес, вече към края на 2018-а година, жанрът вече е изживял бума си и бавно залязва, предоставяйки възможност за развитие на по-модерните направления. По периферията му обаче все още кипи сериозна дейност. Така нареченият викингски метъл е все още жив и макар и той да не е това, което някога беше, почитателите му са многобройни.

Заради силната си приемственост с блек метъла, който е ъндърграунд константа, творците в езическата сфера продължават да плячкосват океани и континенти, но най-вече си остават концентрирани в Скандинавия. Това, разбира се, няма как да е изненада – там винаги са били най-силни. Тази година едни от ветераните в жанра се завръщат, за да раздадат правосъдие.

Норвежците Einherjer съвсем не са непознато име. Не че скандинавците не са пословични с любовта си към метъла, но викингският квартет се е доказал не само в ъндърграунда. Групата има номинации за норвежките награди Грами, а зад гърба си вече има цели осем издания. Осмият албум носи името “Norrøne Spor” и премиерата му предстои да се случи през ноември.

Още на първо слушане впечатление прави това, че студената суровост, типична за блек метъла, тук почти я няма. Вместо това чуваме разни black’n’roll забежки, които, колкото и странно да прозвучи, изглежда целят да омекотят и дори да комерсиализират звука. Противоречивостта е сериозна и предвид това, много олдскуул блек и паган фенове вероятно няма да припознаят изданието като нещо добро.

Въпреки странния композиторски похват обаче “Norrøne Spor” ни предлага много и все висококачествени рифове – на моменти мелодични, а понякога и откровено първични. В песни като “Mot Vest” пък чуваме относително чисти вокали на припевите, които перфектно се вписват в обстановката и добавят този нордически викингски привкус, който прави стила толкова привлекателен. Подобна е ситуацията и в “The Blood Song”, само че тук основният мотив е толкова злокобен, че може да ти изправи косите. От време на време има и проблясъци с хубави китарни сола. Проблемът е, че тези сола би трябвало да звучат в хард рок или хеви метъл издания, а не в това, което се очаква тук. На места се прокрадват и осемдесетарски арт/прогресив мотиви, които допълнително усложняват обстановката.

С оглед горенаписаното, можем да кажем, че новият албум на Einherjer носи в себе си класата на норвежката метъл школа, но цялостното представяне на квартета е недотам убедително. Ето един типичен случай, в който ако беше подходено малко по-традиционно, резултатите щяха да са далеч по-сполучливи.

« Обратно
Коментари   Коментирай!