MOTORHEAD
Да плуваш срещу течението
Срещата ми с Motorhead се състоя на 27 октомври 2002
г. в Кьолн. Зала "E-Werk" бе пълна до пръсване с
фенове, дошли да видят на живо любимците си и съпътстващите
ги Anthrax. В бекстейдж зоната се сблъсках с малко хладния,
но приятелски настроен Lemmy. Разменихме няколко думи, но
нищо по-сериозно - в момента легендарният британец не давал
интервюта... За сметка на това си побъбрихме с барабаниста
Mikkey Dee за мястото на Motorhead в съвременната рок и метъл
сцена, за музиката на 70-те години, за звукозаписната индустрия,
България, Швеция, HammerFall...
Про-рок: Изминаха повече от две години от
невероятния ви концерт в България. Какви са спомените ви от
тогава?
Mikkey Dee: Беше страхотно, може би защото за пръв път излизахме
на българска сцена. Спомням си, че свирихме в столицата ви
София, бяхме много напрегнати... Не знаем дали и кога ще се
върнем там - да се надяваме скоро. Хората бяха много мили
към нас, а шоуто... е, не беше най-доброто, но добро - със
сигурност.
Про-рок: Добро!? Феновете направо бяха извън
себе си! Концертът ви беше велик! А как върви настоящото турне?
Mikkey Dee: Много добре. Радваме се, че и Anthrax са с нас.
Те са не просто някакъв си съпорт, а специални гости. Те са
нещо повече...
Про-рок: Добри приятели?
Mikkey Dee: Точно така. Независимо че ние сме хедлайнъри,
комбинацията от двете групи е страхотна. Всичките ни концерти
- както в Англия, така и в Германия - са тотално разпродадени.
Все още ли сте най-шумната група на света?
Mikkey Dee: Ха-ха-ха, никога не сме искали да бъдем! Всяка
вечер, когато свирим, наистина сме много шумни - това не е
и толкова трудно, - но никога не сме си поставяли за цел да
бъдем най-шумната група. Просто свирим със силата, която ни
харесва.
Про-рок: Ще ни разкажеш ли как попадна в
Motorhead?
Mikkey Dee: В началото на 80-те свирех с King Diamond. През
1986 г. Mot?rhead ме попитаха дали не искам да отида при тях.
Казах "не" и често давах този отговор през следващите
години. Бях почти горд, че не се поддадох на опитите им. По
онова време работата с King Diamond вървеше доста добре. По-късно
свирих и при Dokken и накрая вече бях готов за Mot?rhead.
Беше точното време и сега мога само да се наслаждавам.
Про-рок: Ако можеше свободно да избираш,
къде би искал да свириш?
Mikkey Dee: Нямам представа. От 11 години съм в Motorhead
и съм много доволен.
Про-рок: Кои тогава са любимите ти групи?
Mikkey Dee: Сърцето ми е в 70-те години. Deep Purple са абсолютните
ми фаворити - бях на 7, когато ги видях за пръв път. Това
беше през 1970 г.
Про-рок: Кого другиго си гледал като малък?
Mikkey Dee: През 1972 г. бях на концерт на Johnny Winter,
през 1973 - на Rolling Stones, видях Blue Oyster Cult през
1975-а, Thin Lizzy през 1976-а...
Про-рок: А кои албуми от онова време считаш
за ненадминати?
Mikkey Dee: Много труден въпрос. Всичко на Deep Purple...
Обичам и записите от изпълнения на живо, преди всичко старите
плочи, защото въздействат толкова естествено и непринудено,
например концертните записи на Cream и Rainbow, Made in Japan
на Deep Purple, Live and Dangerous на Thin Lizzy, Capture
на Journey... Страхотни албуми, защото са истински.
Про-рок: Като Motorhead! Кога ще ни зарадвате
с нов албум?
Mikkey Dee: Все още е твърде рано и нямаме готов материал.
Ще започнем да пишем нови песни едва догодина.
Про-рок: Добре, да поговорим тогава за ситуацията
в съвременната метъл сцена. Защо според теб младите групи
не са толкова тачени и обожествявани като Judas Priest, Mot?rhead,
Iron Maiden и останалите класици в жанра?
Mikkey Dee: Има и такива, но те не са от толкова дълго време
в бизнеса. Ние свирим вече 27 години, ходихме на турнета,
създавахме си име. Феновете не са тъпи. Не е разумно да се
вярва, че след 3 диска една група е достигнала световна класа.
Трябва най-малко 15 години да се свири пред публика, за да
може съответната банда да убеди хората, че е успяла и че феновете
са я заобичали. Групи, които са от 3 години в бизнеса, все
още са далеч от тази цел.
Про-рок: Би ли дал някакъв съвет на младите
музиканти, които са едва в началото на пътя към славата?
Mikkey Dee: Останете верни на себе си. Плувайте срещу течението...
Ох, лесно е да се каже. Когато говоря с някое от тези момчета,
те постоянно ме уверяват, че държат на оригиналността в музиката
си. Когато ги срещна половин година по-късно, те тъкмо са
подписали най-лошия договор на всички времена с някоя звукозаписна
компания - повечето от тях биха продали и собствената си майка,
за да имат такъв. Като следваща стъпка под натиска на фирмата
те променят музиката си. Много групи дори не забелязват, че
по този начин не се получава. По-добре е да се избере по-трудният
път и да се търси лейбъл, който вярва в групата. Повечето
звукозаписни компании направо плячкосват многообещаващи "таланти",
но става ясно, че нищо не се получава и тогава ги оставят
да рухнат. Да вземем например един голмайстор във футбола
- клубовете са готови да платят баснословни суми за него,
но впоследствие установяват, че не пасва към тима и не може
да покаже това, на което е способен. По същия начин е и съвместната
работа между група и лейбъл - не навсякъде можеш да паснеш,
така че един договор все още не е гаранция за добра съвместна
работа. Естествено, нещата може и да потръгнат. Ние например
от 7 години сме към SPV - те са страхотни, дори мога да кажа,
че почти спасиха групата.
Про-рок: Да, SPV определено работят професионално.
Mikkey Dee: Така е. Те сключиха договор с нас, за да може
Mot?rhead да си останат Mot?rhead - в това се състои голямата
разлика с другите компании. И още веднъж към младите групи
- останете верни на себе си и правете само това, което вие
самите считате за правилно. Може би с течение на годините
ще придобиете чувството, че музиката ви трябва да се промени
- тогава я променете, но не защото някой очаква това от вас.
Добре е да се вслушвате в съвети и да се учите от другите,
но иначе следвайте само сърцето си.
Про-рок: Благодаря за напътствията и за
интервюто! Може ли накрая да те снимам със списание Про-Рок?
Mikkey взема броя с HammerFall на корицата:
Какво!? С момчетата от HammerFall!? Те известни ли са в България?
Про-рок: О, да, и то много. Не мислиш ли,
че са добри музиканти?
Mikkey Dee: Да, но не колкото мен! Въпреки това голяма чест
е да се появя на една снимка с тях. Освен това сме добри приятели.
Навремето свирех с Magnus /Rosen, бас/ в една група на име
Geisha. Тогава в Швеция се забавлявахме много. Беше по времето
на King Diamond.
Про-рок: Какво си правил в Швеция?
Mikkey Dee: Там съм роден и израснал.
Про-рок: Да не би да имаш и шведско гражданство?
Mikkey Dee: Да, и сега отново живея в Швеция, след като 11
години се подвизавах в Калифорния.
Про-рок: А в Калифорния запозна ли се с
извстни музиканти?
Mikkey Dee: Да, с много страхотни момчета, които станаха
мои добри приятели - Ronnie Dio, Eddie и Аlex van Halen, Slash,
Saga, Metallica...
Про-рок: Всъщност кога реши да станеш музикант?
Mikkey Dee: Бях петгодишен, когато започнах да свиря на барабани.
В началото това все още ми бе само хоби, но постепенно музиката
ме засмука. Не съм вземал решение да ставам музикант, случи
се от само себе си.
Имаш ли и друга професия?
Mikkey Dee: Не, но съм запален спортист. Бях член на младежкия
национален отбор по ски на Швеция. Играех и хокей на лед,
футбол, тенис, от 9-годишна възраст тренирам лека атлетика,
карам водни ски... а музиката винаги беше на второ място.
По-късно в кулоарите срещнах Lemmy и го снимах с Про-Рок.
Той погледна корицата с НammerFall и попита: “К‘ви са тия?”,
а Mikkey отвърна: “Шведи, добри са. ” Когато предложих на
Lemmy броя за спомен, той каза: “Sorry, brother, не мога да
го прочета, нали е на кирилица!”
Свирим със силата, която ни харесва, но
никога не сме искали да бъдем най-шумната група на света!
Посланието на Mikkey към българските маниаци:
"See you soon, you Bulgarian freaks! All the best from
us, Motorhead"
"До скоро, български изроди! Желаем ви всичко най-добро!
Motorhead"