Интервю с Tuomas Holopainen

Започнахте да записвате Century Child във Finnvox, но в крайна сметка там бяха записани само барабаните. После продължихте записите в Kitee, а накрая пак се върнахте във Finnvox за да бъдат записни вокалите и да бъде смесен материалът от Mikko Karmila. Замисляли ли сте се да запишете нещо извън Финландия?

Честно казано, обмисляхме такава възможност, но точно за десет минути я отхвърлихме. Не желаем да рискуваме - студията у нас са страхотни, пък и познаваме хората… Предпочитаме всичко да е под контрол, а и ни е по-удобно да записваме във Финландия.

Значи въобще не сте обмисляли дали да смените продуцента?

Ни най-малко. Имаме си едни от най-талантливите и опитни продуценти, както и изключително добри студия, така че не виждаме смисъл да гоним дивото, след като имаме питомното. Всъщност имам доста пресни спомени от един наш опит да записваме извън Финландия. Ако помните, имаме една песен - “Sleeping Sun“. Записвахме я в Лондон с някакъв известен мега-продуцент, чието име дори не помня… За мен това е най-лошата песен, която сме правили, и то не заради самото парче, а заради цялостното звучене! Затова завбъдеще смятаме да продължим да работим с Mikko Karmila и Mika Jussila - те най-добре разбират музиката ни. Освен това мисля, че в наши дни звукозаписните студия са на почти едно ниво, тъй че звученето се определя най-вече от този, който обработва албума… Добрият продуцент трябва да познава стила на бандите, да е слушал албумите им, да знае как по най-добър начин да протекат записите, и т.н.

Би ли обяснил по какъв начин CENTURY CHILD се различава от предходния албум, WISHMASTER? Има ли някакви радикални промени?

На първо място, албумът си е 100% Nightwish, но от друга страна, сега използвахме някои нови елементи. Century Child има до известна степен звученето на саундтрак към филм, а и е най-тежкият ни албум. Marko Hietala записа някои вокални партии, което допринесе за по-тежкото звучене. Текстовете ми са по-мрачни от обикновено, сега разглеждам темите за отчаянието и самотата - това придава доста тъмна атмосфера на албума.

Когато започна да пишеш текстовете, имаше ли изградена предварително някаква концепция?

Да си призная, всичките ми текстове отразяват в различна степен личния ми живот - преживяванията ми и опита, който съм натрупал. В CENTURY CHILD достигнах до някаква своеобразна крайност в текстово отношение. Тук са се събрали всички отрицателни мисли и емоции, които съм преживял през последната година. Чрез писането на текстове давам израз на вътрешния си свят.

Трудно или лесно беше да измислиш подходящи текстове за всяко парче в албума? Нали разбираш - имаш тежка песен и ти трябва агресивен текст, и т.н.

Знам какво имаш предвид. Писането на текстове винаги е било доста трудна задача за мен и навярно така ще продължи да бъде… И този път не беше лесно - налагаше се да омекотя определени пасажи, защото не мога да използвам прекалено агресивни текстове за песните на Nightwish. Съществува една граница в текстово отношение, която не желая да прекрачвам, пък и музиката ни като цяло е далеч от екстремността. Все пак, в текстовете на Century Child се долавя известна тъга, а и омраза, защото такива настроения преобладаваха в мен, догато ги съчинявах.

В Century Child си добавил и доста оркестрации…

Наистина. Градският оркестър на Joensuu взе немалко участие при записите на пет парчета в албума. Искахме да постигнем звучене, съпоставимо с това на саундтрак и затова включихме този 32 членен оркестър. Истината е, че в наши дни спокойно можеш да постигнеш 95% от оркестралните партии с помощта на синтезатор, но предпочетох автентичното звучене. Не съжалявам, защото оркестърът допринесе за по-зрялото и мащабно звучене на албума. В началото бях скептичен, съмнявах се че ще постигнат точно каквото искам от тях, но в крайна сметка всичко си дойде на мястото. Възползвахме се и от услугите на 35 членен хор, който изпълнява някои фонови партии. Както и да е, в CENTURY CHILD използвахме много нови елементи… Идеите, с които първоначално започнах, в един момент ми се сториха недостатъчни. Добре, че имам усет кога да спра преди да съм прекалил - и без това албума има своеобразно “голямо” звучене - оркестрации, хор, разказвач, поделени вокални партии между Tarja и Marko, и т.н.

Беше ли ви трудно да създадете новия албум? Wishmaster беше крайъгълният камък в развитието на Nightwish - албумът, получил най-добри отзиви и регистрирал най-високи продажби. Хората със сигурност са очаквали нещо фантастично след такъв албум…

Бях много щастлив от успеха на WISHMASTER и това усещане остана дълго време. Все пак, бях наясно, че съм способен да надмина WISHMASTER откъм съдържание, да създам по-добра творба. Винаги трябва да се стремиш към все по-високо ниво, да предизвикваш собствените си способности. Това и направих. Не отричам, че на моменти ме притесняваше мисълта как ли ще реагират феновете на новия материал, който е по-тежък и мрачен - въобще различен от досегашните ни неща. Разбира се, когато композираш го правиш предимно за себе си, за собствено удовлетворение. В крайна сметка, ако феновете харесат албума - прекрасно, ако ли не - така да бъде…

В началото на записите, имаше ли идея за последователността, в която да бъдат записани инстументите?

Да, имахме някакъв план за това как и кога да запишем отделните пасажи. Но в един момент нещата взеха да стават твърде мащабни, надхвърляйки очакванията ми. Нещата взеха да се изплъзват от контрол - беше необходимо време за всеки отделен инструмент, за оркестъра и т.н. - имах чувството че никога няма да се свърши. Процесът на записите се оказа изключително тежък за всички ни, но мисля че усилията си заслужаваха.

Та колко точно време ви отне да запишете Century Child?

Около три месеца. Не всичкото време прекарвахме в студиото, разбира се, но все пак повечето прекарвахме там.

Както ти сам каза, в CENTURY CHILD се усеща стремежа ви към по-мащабно звучене. Не ти ли е хрумвало, че има опасност да се отдалечите теърде много от първоначалната концепция на Nightwish?

Всъщност ни най-малко. Всички в групата сме амбициозни музиканти и перфекционисти по природа. Още от самото начало искахме да направим албум с епично звучене и голяма атмосфера. Искахме да създадем един вид хеви метъл саундтрак, пълен с разнообразни елементи. Ако се заслушате в песента Wishmaster от едноименния албум, ще добиете представа за прехода към звученето на CENTURY CHILD. Исках да постигна същото епично настроение в целия нов албум. Това е и една от причините да наемем оркестър и хор. Разбира се, искахме да запазим разнообразието на песните, комбинирайки го с грандиозно звучене. В Century Child има както дълги, епични песни, така и по-агресивни такива. Според мен създадохме най-динамичния си албум до момента.

Всички знаят, че ти пишеш музиката на Nightwish. Предполагам, че и в новия албум това не се е променило…

Така е, с едно малко изключение. Marko Hietala се включи с една много силна композиция в една от по-епичните песни. А, направихме и кавър версия на творбата на A Lloyd Webber и T.Rice - “The Phantom of the Opera”. Нашата интерпретация звучи наистина величествено, смея да твърдя…

През есента на 2001 имахте проблеми с напускането на басиста Sami. Имаше ли алтернативи за мястото на басист, или веднага се спряхте на Marko Hietala?

Лично за мен той беше единственият подходящ заместник на Sami, пък и исках да добавя малко мъжки вокали, които да контрастират с гласа на Tarja. Реших, че най-добрият избор би бил музикант, който да има достатъчно опит и да е свирил в група. Въобще не съм обмислял дали да наемем сесиен музикант. Винаги съм считал Marko за най-добрият хеви метъл вокалист и басист във Финландия, затова го поканих да се присъедини към Nightwish за постоянно. Радвам се, че прие.

Не те ли притесняваха ангажиментите му с групи като Sinergy, Tarot и Metal Gods, които биха могли да отнемат времето му?

Още при първите ни разговори поставих условието Nightwish да е основния му ангажимент и той се съгласи. Нуждаехме се от човек, способен да се посвети изцяло на групата и щях да го разбера, ако беше отказал. Просто не обичам да правя компромиси.

Мисля, че си направил най-добрия възможен избор - Marko е изключителен и като вокалист, и като композитор…

Напълно съм съгласен. Въобще той е голям музикант. Винаги съм готов да приема идеите му за бъдещите песни на Nightwish и съм убеден, че присъствието му в състава ще остави отпечатък върху звученето ни. Обаче имайте предвид, че си падам малко гаден тиранин и в крайна сметка аз ще решавам как ще звучат парчетата и кои от тях ще включваме в албумите. Все пак, сигурен съм че идеите на Marko ще са добре дошли за Nightwish и не очаквам между нас да има проблеми.

За мнозина Marko е метъл икона, един от най-достойните представители на финландския метъл. След като вече го познаваш по-добре, кои според теб са най-добрите му качества?

Първо, той е човекът, с който се работи най-лесно от всички. Той се разбира със всеки, пък и можеш да си приказваш с него за какво ли не. Голям професионалист е и е пълен с идеи. Освен това има невероятно сценично присъствие, пък и с тази чудовищна коса…

CENTURY CHILD съдържа песни със заглавия като “End of All Hope”, “Slaying the Dreamer”, “Ocean Soul”. Би ли хвърлил малко светлина по темата?

Разбира се… Песните в CENTURY CHILD донякъде са обединени от една обща тема, но албумът не е концептуален. За мен текстовете на Nightwish са като дневник на собствения ми живот, разказващ за преживяванията ми. Последните няколко години от живота ми бяха, без да преувеличавам, най-трудният период, който съм преживявал някога. Сякаш всичко беше против мен, колкото и странно да звучи… Песните в CENTURY CHILD са резултат най-вече от негативни емоции. В един момент се случва да се мразиш заради това, в което си се превърнал. Невинността вече я няма… като говорим за невинност, това всъщност е темата, обединяваща всички парчета в албума. Само невинността е в състояние да спаси света - това е и основната идея, залегнала в албума. Например “End of All Hope” разказва тъкмо за загубата на невинността и как от този момент нататък губиш всичко...

Интересно… но дали някои фенове няма да се стреснат от подобни послания, в комбинация с втежненото звучене?

Напълно е възможно, но нищо не мога да направя по въпроса. Албумът е различен и толкова - той е резултат от стремежа ми винаги да бъда себе си и да съм доволен от песните, които създавам. Не следя отблизо развитието на метъл сцената в наши дни, и не съм наясно кое е модерно и кое - не. Музиката на Nightwish - това е моят свят.

Лесно ли измисли песните за CENTURY CHILD, правейки сравнение с по-старите албуми?

Трудно е да си 100% доволен от крайния резултат когато става въпрос за твоите собствени песни, още повече като съм такъв перфекционист… Никак не беше лесно, но не бе и по-трудно. Композирането на музика и писането на текстове - това отнема страшно много време и енергия. Нито една от песните не се роди лесно.

Някои медии разпространиха информацията, че след турнето тази година ще излезете в едногодишна почивка, защото Tarja трябвало да учи в Германия. Не се ли страхуваш, че тя може да се откаже от Nightwish, за да преследва кариера като оперна певица?

Не ми се ще да правя дългосрочни планове… Наистина ще починем за известно време, защото всички разбираме нейното желание да се концентрира върху уроците си. Все пак сме заедно вече над пет години, издадохме четири албума и считам че малко почивка няма да ни се отрази толкова зле. Не че сме изтощени, но трябва да уважим интересите на Tarja. Бъдещето ще покаже какъв ще е следващият етап от развитието на групата…

Къде се намират най-заклетите фенове на Nightwish? След издаването на Wishmaster предприехте голямо турне, сигурно имаш някакви впечатления…

Хмм… труден въпрос! Навсякъде, където сме свирили досега, феновете са били страхотни. Все пак най-добри спомени имам от южноамериканските страни - там публиката е най-откачена! Беше невероятно преживяване да свирим там. Изглежда в тази част от света сме доста популярни, което може само да ме радва. Някои фенове даже бяха обсадили хотела ни и чакаха отвън през цялата нощ, други тичаха след автобуса ни, след като си заминахме… Най-верните ни фенове са там - в Чили, Бразилия и Аржентина. Известни сме също в Германия и Финландия, но там е просто нещо неописуемо.

Когато основа Nightwish през 1996, представяше ли си какъв небивал успех ще постигне тази банда?

Никак! Обзалагам се, че всеки музикант би отговорил по същия начин на такъв въпрос, но това си е самата истина. Nightwish беше просто хоби отначало. По това време още следвах в университет и основната ми цел беше да изградя добра кариера и да си живея скучния живот. Но постепенно хобито прерасна в нещо значимо, в нещо което не съм допускал за възможно. Все още не съм в състояние напълно да възприема успеха, който пожънахме и не смятам Nightwish за кой знае колко голяма метъл група. Музиката ни е далеч от мейнстрийма, понеже няма много банди които да звучат като нас. Често се чудя откъде се взимат всички тези хора, които купуват албумите ни. Сигурно е време да свикна вече с действителността, но чувството така или иначе е прекрасно.

Не мислиш ли, че успхът на Nightwish до голяма степен се дължи на печелившата рецепта: метъл + оперните вокали на Tarja? Тази комбинация бе доста оригинална по времето, когато ANGELS FALL FIRST се появи на пазара.

Съгласен съм, това е преди всичко причината. Хората в един момент се отегчават от силовите ограничения и търсят нещо ново и уникално. Феновете създадоха едва ли не феномен околко групата, което ни прави много щастливи.

Кога реши, че групата Nightwish би могла всъщност да се превърне в нещо голямо?

Това май стана, когато видях синглите ни в челните места на финландските музикални класации… В един момент осъзнах, че хората са готови да си купят билети за нашите концерти, което можеше да значи единствено че усилията ни се увенчават с успех. Малко по малко се утвърдихме в метъл сцената, правехме концерти, и т.н. Желанието за признание расте със всеки следващ успех. Осъзнах всичко това някъде преди издаването на втория ни албум, OCEANBORN.

Кои свои постижения оценяваш най-високо?

Преди всичко - концертът в Тампере преди две години. Това е най-запомнящото се преживяване, а и там записахме първото си DVD - “FROM WISHES TO ETERNITY”. От лейбъла ни наградиха за постигнатия платинен статус, и то на сцената! За всички от групата това беше много вълнуващ момент, много силно преживяване. От друга страна, радвам се че имаме възможност да свирим и извън родната и страна, тъй като е невероятно да изнасяш концерти пред хора от цял свят. Най-много обичам да свирим на непосещавани допреди от нас места.

След като последният ви албум CENTURY CHILD вече удари пазара, надяваш ли се, че това ще е стъпка към утвърждаването на Nightwish на равнището на групи като Manowar, Rage и W.A.S.P?

Е, нямам чак такива амбиции и честно казано, не съм мислил толкова по въпроса. Докато работиш по нов албум, не бива да го правиш с мисълта за това дали и колко успешен ще бъде - така само ще го опорочиш. Дори сега, след като всички песни са записани и смесени, такива мисли не ме вълнуват особено. Е, надявам се албумът да се приеме по-добре от предишните, но само толкова. Бих се разочаровал, ако CENTURY CHILD не постигне успеха на WISHMASTER, защото считам новия албум за по-съвършен във всяко едно отношение. Няма да седна да разправям, че популярността не ме радва - напротив, бих бил адски щастлив ако Century Child ни направи по-известни по света, но не това е основната ни цел.

Сигурно по време на записите свириш всяко парче стотици пъти, докато го докараш както ти се иска. Навярно в такъв момент става трудно да си обективен към собствената си работа и не можеш да прецениш добра ли е или не…

Именно!!! По време на сесиите в студиото не можех да кажа със сигурност доволен ли съм от песните, или не съм. Но след като хората чуха албума и вече има толкова положителни отзиви, чувствам голямо облекчение. За да си отрезвиш преценката, просто трябва да се откъснеш за момент от писането на песни и свиренето.

Явно песните в CENTURY CHILD варират много по отношение на времетраенето…

Ще има една адски дълга песен, наречена “Beauty Of The Beast” - с продължителност над десет минути. Това ще е едно от по-епичните парчета и всъщност закриващата песен в албума. По-кратките ще са от порядъка на четири минути… не че съм се опитвал да създам някоя кратка хитова песен. Това досега не съм успял да направя, хе-хе.

След като Nightwish няма да са на сцената за известно време, планирате ли някакви солови проекти и изяви?

Marko Hietala работи по някакъв свой проект, но не съм добре запознат за какво става въпрос… Emppu, нашият китарист, участва в някаква рокаджийска банда, с която свири по клубове. Аз свиря на синтезатор във For My Pain.

Замислял ли си се дали да включиш оркестър и хор в концерт на Nightwish? Сигурен съм, че това ще означава много за феновете - нещо в духа на Metallica, Therion или Rage…

Тази идея отдавна се върти в главата ми и би било страхотно да я осъществим някой ден. Да се организира такова мероприятие на живо е непосилно трудна задача, а и адски скъпа. Therion, например, се справят доста добре с оркестър и хор, но ми трудно да си представя дали ние ще успеем да го направим на живо - изисква се голяма координация между всички музиканти… Ако все пак решим да го направим, ще е в някоя концертна зала заради добрата акустика. На такова място звукът се контролира по-лесно и ще е по-добре и за публиката.

По какви причини наехте Ewo от Spinefarm Records за мениджър на Nightwish?

Наехме го по същото време, по което си търсихме басист - през есента на 2001. Това беше трудно време за групата, трябваше да пишем музика, имахме и концертни ангажименти. Бях на път да се побъркам от всички проблеми, а тогава Ewo ме посъветва да си намеря мениджър, и така се основа King Foo Entertainment (www.kingfooentertainment.com). Сега Ewo отговаря за концертните ни прояви, тъй че ако искате да ни видите на живо - свържете се с него.

Значи до този момент не сте имали мениджър?

Не. Може би бяхме единствената от големите финландски групи, нямаща мениджър. Аз и Jukka се грижехме за финансовата страна на нещата, което много ни затрудняваше. Това обсебваше времето ни и убиваше интереса към музиката, затова наехме Ewo и до момента той напълно оправдава очакванията ни. Основната ми цел е да пиша възможно най-добрите песни за Nightwish, а когато си засипан с какви ли не други скапани неща, напрежението те съсипва.

Сигурен съм, че следиш развитието на финландската метъл сцена и се радваш на растящия й престиж. Групи като Amorphis, Sentenced, Nightwish, Sonata Arctica, Stratovarius, Waltari, Impaled Nazarene, Children of Bodom и др. доринесоха много за утвърждаването на тежката музика. Как си обясняваш успеха на тези банди и начинът по който добиха известност сред стотици метъл състави в цяла Европа?

Хм, труден въпрос. Мисля, че имаме много талантливи, дори велики музиканти. Освен това финландските групи звучат различно една от друга, почти без изключения. Стараем се да не се копираме едни други, което е рядкост в наши дни. Nightwish според мен е уникална банда - нямаме аналог нито във Финландия, нито по света. Или пък Children Of Bodom - те поставиха едно ново начало в музикално отношение. Amorphis също са много оригинална група… Изобщо примерите са десетки. Waltari, Apocalyptica, Finntroll - това са все банди, които не се поддават на стилови ограничения и комбинират влияния по уникален начин. Успехът се дължи на факта, че всяка група си има собствено звучене, а от друга страна музикантите не остават нещата недовършени и винаги се стремят да изпипат всичко. Хубаво е, че ако успееш да спечелиш признание и привърженици, по този начин окуражаваш други млади групи да правят метъл. Играеш ролята на еталон и демонстрираш как с доста труд си способен да се развиваш, да вървиш напред… В един момент всички усилия се отплащат.

Много от успешните финландски банди (Nightwish, C.O.B., Sentenced, Stratovarius, и т.н.) направиха велики албуми с помощта на звуковите гении Mikko Karmila и Mika Jussila.

Така си е. Според мен Mikko Karmila е най-добрият хеви метъл продуцент в цяла Европа. Той е човекът!

Какво мечтаеш да постигнеш с Nightwish един ден? Струва ми се, че имате огромен потенциал и желание за изява…

Въпрос с много възможни отговори… Е, като за начало бих се радвал на по-голяма подкрепа от страна на феновете извън Финландия - не че и сега нямаме такава, но все пак… У нас е някак си лесно да постигнем златен или платинен статус, но в Германия и Швеция, например, конкуренцията с други групи е по-силна. Но преди всичко целта ми е да правим хубава музика!

А как стои въпросът със САЩ? Албумите ви разпространяват ли се и там?

Длъжен съм да кажа, че нямам представа колко точно албума сме продали там. Започнахме да издаваме албумите си в Щатите чрез Century Media, но това започна едва преди година. Е, прави ми впечатление че хората оттам също харесват музиката ни, макар и да не са толкова, колкото в Европа..

Свирили ли сте в Щатите?

Не, но направихме два концерта в Монреал, Канада. Феновете там ни посрещнаха чудесно.

Преобладава мнението, че в САЩ е изключително трудно да пробиеш на музикалния пазар, защото първо той е огромен, и второ - американците винаги са предпочитали по-лесносмилаемите банди. Мислиш ли, че феновете там ще разберат музиката ви?

Честно казано, песните ни са може би “твърде сложни” за тях, ха-ха... Сега сериозно, мисля че и там има хора с достатъчно интелект за музика като нашата. Важно е да правим концерти в подкрепа на албумите си, как иначе ще знаят кои сме? Но като гледам как вървят продажбите ни там, едва ли скоро ще свирим в Щатите.