2012-а година е ключова за Baroness поради две причини. Една щастлива, в лицето на великолепния “Yellow & Green”, и една злополучна – катастрофа с автобус, която за малко не отнема живота на всички от групата. Психическите и физически последствия са разтърсващи за всеки един от тях и половин година по-късно барабанистът Allen Blickle и басистът Matt Maggioni напускат състава. Въпреки всички травми, John Baizley и Peter Adams бързо стъпват на крака и тръгват на турне, заедно с новите попълнения Sebastian Thomson и Nick Jost. Три години по-късно “Purple” разказва за преживяното, но вече изживяно нещастие, научените уроци и силата да продължиш напред. Освен втори шанс, Baroness получават и вдъхновение за една от най-добрите си творби. А поредната гениална обложка, дело на фронтмена John Baizley, чийто почерк трудно бихме могли да сбъркаме, сама по себе си вече разказва истории.
Откриващата “Morningstar” започва като по учебник за рифове, писан от Mastodon, но след интрото нещата се развиват по типичната за Baroness формула. Звученето е подобно на това от “Yellow & Green”, но с една идея по-тежко. И по-конкретно, тежко точно колкото “Red Album” и “Blue Record”, смесени музикално и цветово в новия “лилав” албум. Следва “Shock Me” – динамична и пълна с настроение песен, но достатъчно ясно припомняща меланхолията от миналото. Същото се усеща и в “Try to Disappear”, където енергичните рифове и припеви ярко контрастират на мрачния текст. Отново въведението и китарите на “Kerosene” съвсем спокойно могат да се сбъркат с парче на Mastodon, но тук влиянията са съвсем нормални, имайки предвид, че Baroness неприкрито следват техните стъпки от доста време насам. И в случая резултатите са потресаващо добри. Нежният инструментал “Fugue” проправя път на едно от най-впечатляващите прогресив метъл композиции, записвани в последно време – красивата “Chlorine & Wine”, струяща от оптимизъм и надежда, този път по-категорични от всякога. В “The Iron Bell” тъгата постепенно избледнява, заменена от бързи мелодии и още по-нахъсани вокали. След нея “Desperation Burns” прави поредния завой обратно към болката от спомените – по-агресивна и тежка, моменти по-късно откриваща кулминацията си в “If I Have to Wake Up (Would You Stop the Rain)”. Завършващият 16-секунден извънземен монолог “Crossroads of Infinity” е единственото, което не се вписва в цялостната картина, но най-вероятно не е случайно поставен там.
Остава ни само да позволим на времето и десетките предстоящи слушания да ни разкрият пълната мощ и истина на “Purple” – една изповед за това какво е да си човек, крехък и уязвим, безсилен пред нещата, които Вселената ти готви. За това какво е да имаш силата да се пребориш и да съхраниш себе си чрез изкуството. Вдъхновението и изкуството и този път не предават Baroness, дори напротив – помагат им да трансформират докосването до смъртта в още по-силно желание за музика и живот.
