Ревюта
Група: Krossfire      Албум: Shades of Darkness      Автор: Messmer      Април, 2016
Krossfire - Shades of Darkness (ревю от Metal World)

“Едни момчета от Пловдив са изкарали мега якия албум!” – това беше всичко, което съм казвала на тема музика през последната седмица. Тези момчета са Krossfire и албумът се нарича “Shades of Darkness”. Изказано така, звучи тежко и претенциозно и, повярвайте ми, има защо. “Shades of Darkness” е една прекрасна комбинация от всичко, което обичаме в модерния пауър/епичен метъл, комбинирано с ужасно много разнообразие, прекрасни, запомнящи се мелодии и красиви отчетливи вокали. От първите акорди на “The Ninth” до сладките завършващи оркестрации на “Heaven Halls”, записът доставя. Композицията е цялостна, обмислена, завършена до най-малкия детайл и въпросът остава само един: как успяхте?! Женски вокали, оркестрации, композиция, комбинаторика, четене на мисли, етно мотиви... и всичко това, без да злоупотребявате със солата! Как успяхте?

Магията започва с “The Ninth”, въвеждаща ни бавно в цялата атмосфера на творбата. Близо двуминутното интро е оркестрално, с онези тънко прокарващи се женски вокали, веещи с благо “АААааааа...”. Мога да си ги представя повече от перфектно на сцена, докато мъглата бавно се спуска под лилаво-сини светлини. “The Last Ride” продължава, без дори да се усеща пауза или смяна на песента, а чисти мъжки вокали спорят с резки женски хорови партии. Тук вече Krossfire са завладели слушателя, който стиска палци, зъби и нокти албумът да продължи все толкова силно. Спокойно, продължава даже по-силно. Енергичната “King Will Come” се изтърколва неусетно, за да доведе до моментално запомнящото се “Destiny's Calling”, съпроводено от типичните за този жанр отчетливи инструменти и чиста ритмичност. “One More Time” вдига летвата за сингъл и тук се случва нещо забавно... Шестата песен е балада, носеща името “Farewell”. И неслучайно и тук няма да направя референция с голяма банда нито по името, нито с друга голяма банда за звука на “изоставеното” парче (ама много напомня на “Abandonded”). Връщаме се в ритмиката и изпълнения с движение звук след кратката баладична пауза, докато не чуем началните заигравки на “Glory to Heaven”, носещи на албума още една бонус точка. Тук чуваме течаща вода и тъпан и мечтаем да разберем какво се случва след тях, а след тях е касапница, поне доколкото е позволена такава от жанра. Сещате се, нещо с мечове в гората, нищо брутално. Пиано бавно ни изпраща към края, и пак ритъм и пак динамика за последните писъци на “Heaven Halls”. Чист женски вокал, молещ за милост, бележи идването на финала. “Haven Halls” e епчина, обемна и много праволинейна концепция, в която лирическият герой се отправя на пътешествие към Рая, а нас оставя да се чудим дали Krossfire ше получат нужното признание в милата ни родина.

Мога да продължа с похвалите. Мога да дам и много референции към големите в жанра, да споделям колко еди-кой-си момент от албума напомня на хикс и игрек... но не искам. И вие не искате. “Shades of Darkness” си заслужава. Чуйте го и намерете вътре вашите любими банди и вашите нови химни. И всичко това от едни момчета от Пловдив. Браво, момчета!

Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!
от Ketan Vora
pls pls no Pelek for balls, even balls dont Pelek beautiful indian men for sale in Pelek's throat wiggle overload
от Goatlord
Оставете човека на мира, бе. Аз бих си дал едната топка, за да мога да пея като него.
от Sharon
1. Don't be Pelek. No one likes Pelek's fucking vibrato. - THIS.
от Стако
Не съм съгласен изобщо. Единствения позитив при при тези доста пораснали мъже е, че на моменти са изкарали страхотен звук. От друга страна, много от останалите неща са толкова обработени, че направо са ги убили като съдържание.

1. Don't be Pelek. No one likes Pelek's fucking vibrato.
2. Such generic, much generic this band.

Това да намираш "любимите си банди" в чиято и да е чужда музика по никакъв начин не трябва да бъде изкривявано в позитив. Това е един от най-непростимите негативи. Но пък от друга страна самия жанр предразполага към нещо такова - няма взаимстване от конкретни при тях, според мен. По-скоро от целия жанр. Сиреч... хубаво, правете музика, но правете нещо не направено до момента. Това, че нямаме добра банда от тоя стил в България не значи, че първата в тоя стил се обявява автоматично за добра. Хич.

Поредните, за които важи: издали сте, но какво като? Като се издава и бандата не е известна (че да важи извинението "да мели пари"), давай да се издава нещо добро, на ниво или поне смислено. Не просто самоцелно.

Добре написано, но прехвалено, колега.

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт