Dark Funeral винаги са се отличавали сред масата скандинавски блек метъл изверги със своя специфичен усет за мелодия и високия перфекционизъм, с който са изградени творбите им. Отвъд задължителните сатанински послания и визуални атрибути, които отдавна вече не стряскат никого, имаме една група, способна да предложи забележително сериозно музициране, без да излиза от рамките на жанра с прогресарски, електронни или други залитания. Шведският квартет продължава успешно да прилага доказаната формула и в шестия дългосвирещ запис в рамките на 20-годишната си кариера.

Макар де факто да не изобретява нищо качествено ново дори що се отнася до параметрите на собствения им стил, “Where Shadows Forever Reign” е най-концентрираният и въздействащ опус на Dark Funeral поне от епохалния “Diabolis Interium” насам. Седемте години мълчание след “Angelus Exuro pro Eternus” са дали очаквано качествен резултат под формата на девет внимателно изпипани парчета, обединени от почти концептуално звучене и настроение. Още на първо слушане те разкриват дълбочина, от която е трудно да изплуваш, освен ако не си посветен в същите онези тъмни изкуства, залегнали в основата им.

Като единствен представител на оригиналния състав и негов едноличен лидер, Lord Ahriman уверено ни води през изливащите се от песните талази лепкав мрак и заедно с дългогодишния си сподвижник Chaq Mol завихря помитащи китарни виелици, които приятно напомнят на добрите стари Dissection. С много силно представяне се разписва и новият фронтмен Andreas “Heljarmadr” Vingbäck, който се показва като достоен заместник на титаничния Emperor Magus Caligula и придава усещане за мощ на бездруго енергичната музика. Перфектната студийна продукция позволява на многопластовия строеж на композиции като “As One We Shall Conquer”, “To Carve Another Wound” и “Nail Them to the Cross” да блесне с всичките си майсторски смени на ритъм и темпо. “Unchain My Soul” и “The Eternal Eclipse” съчетават брутален устрем с отстъпления в посока на преоткрита мелодичност, демонстрирайки, че същата спокойно може да бъде постигната и без включването на клавир. Церемониалното изложение на “Beast Above Man” и “Nail Them To The Cross” се изражда в безмилостните бластбийтове на Dominator, а елегичната “As I Ascend” и среднотемповата “Temple of Ahriman” внасят важно разнообразие в заобикалящия ги звуков ураган.

“Where Shadows Forever Reign” утвърждава Dark Funeral като една от малкото стабилни опори на мелодичния блек метъл в период, обрекъл този някога жизнен жанр на хронично забвение. Неподправено тревожната, убедителна атмосфера на албума рисува пред слушателя древни и загадъчни пейзажи, изходът от които е скрит зад лабиринт от затънтени горски пътеки и олтари с човешки жертвоприношения. С толкова предани следовници, Козелът няма как да не е доволен.