Интервю със софийската метъл банда hereAndNow във връзка с предстоящия им дебютен албум, "Flipside Story.
Представете се!
Здрасти, аз съм Христо – китара, синтезатори, музика, текстове. Свиря, правя визуални ефекти и мениджърствам в http://bottleshipvfx.com, търкалям се из планината с колело, ски и сандали. :)
Здравейте, аз съм Иво – вокал, синтезатори, текстове.
Как се роди групата?
Христо: Имали сме групи и преди, даже свирихме два пъти на Берксток, и беше доста яко, но винаги се разпадахме по географски причини. Този път обаче се получава доста добре. С Иво освен че свирим, и работим заедно с визуално изкуство, и едното добре се допълва с другото - забавляваме се доста. Другияt Христо, басистът, прави анимация за видеоигри, така че имаме още една пресечна точка, което е интересно.
Иво: Историята започна така: Христо беше сформирал група за пръв път преди хм… вероятно 12 години (казваше се Cravenous). Тогавашният вокал напусна и един ден Христо с младежки ентусиазъм ми каза: “Хайде да те пробваме”, и аз с младежки ентусиазъм отвърнах: “Навит съм”, без да имам опит с какъвто и да било вид пеене, хаха. Направихме репетиция и се оказа, че дрането ми се отдава. Скоро след разпадането Христо замина да работи в чужбина, през което време съм се подвизавал в две други групи. И така дойде моментът, в който Христо се завърна в България и решихме пак да сформираме банда. Сравнително бързо намерихме басист (Христо Христов) и барабанист (Божидар Давидков), които също са познати и от други групи, и започнахме да репетираме.
Видимо групата има общо с концепцията за време – от логото и името до текстовете на дебюта ви. Разкажете ни за това.
Христо: Стигнахме името и логото от идейната основа на групата, която накратко е екзистенциализъм. Интересни са ни нещата, които се случват с нас, истинските хора, в сегашния момент, как те ни събират и разделят, как виждаме света, той ни променя и ние него. Дизайнът на логото е на Иво, и той разказва тази центрираност в сегашния момент във времето и пространството по много красив и ясен начин.
Иво: Времето си минава и не се съобразява с нас, по-важно е какво човек прави и се стреми да направи – тук и сега, във всеки един момент. Чрез музиката си артистично изразяваме нещата, към които се стремим и тези, срещу които негодуваме в реалния живот. Концепцията зад албума: нещо, което не е както трябва, и толкова дълго време не е както трябва, че се е превърнало в нещо нормално. Главният герой (разбирай всеки, който се отъждествява с него) въпреки всичко осъзнава, че нещо не е наред, и се опитва да го промени. Затова на обложката той е изправен (въпреки че виси завързан надолу с главата, реално той е прав, а всичко останало е наопаки). Концепцията от една страна е свързана с положението в клетата ни държавица, което открай време е наопаки, но все пак има хора, които се стремим да го променим. От друга страна текстовете са написани така, че всеки да може да си ги тълкува по свой собствен начин, спрямо това, което той или тя вижда като нещо преобърнато наопаки. Песента protestMarch е свързана с протестите през 2013-а година и единствено тя по-трудно може да се тълкува по друг начин.
А откъде идва интересното изписване на името и парчетата?
Христо: Искахме да вкараме нюанс, разказващ за технологичната реалност, в която живеем, и това ни се стори подходящ похват. :)
Иво: Аз го виждам като стилистичен избор, свързан със свобода на действие, която все пак е съобразена с общоприети норми.
Кое беше най-важното за постигане от музикална гледна точка при вас?
Христо: Искахме да имаме нещо силно, динамично контрастно и живо. Да извлечем енергията, неистовостта и ентусиазма от тежката музика, и да я оформим в нещо малко по-различно, изразително, вълнуващо и съвременно. Първи албум е, и не бяхме много наясно какъв ще е крайният продукт, въпреки предпродукцията. Извадихме най-доброто, на което сме способни в момента, и това ни кефи! Не искаме нито да имаме компромисен, кофти звук, нито да се обсебваме от продукцията за сметка на музиката. Христо басистът е аудиофил и перфекционист, а Христо китаристът е композитор и мечтател, и добре балансираме.
Иво: Всички до голяма степен сме перфекционисти във всичко, което правим. По отношение на музиката най-важното бе да произведем наистина качествен продукт. Вложихме много усилия и ние самите сме доволни от крайния резултат. Отзивите от феновете и медиите ще покажат какво сме постигнали.
А най-трудно достижимото?
Христо: Да надскочим себе си и да направим нещо качествено в мащаб, който не сме стигали до сега. Винаги е предизвикателство да се развиваш, и там е най-интересното.
Иво: Трудности винаги има, но важното е да се намери начин да бъдат преодолени. В процеса на записите например се сблъскахме с доста трудности, но може да се каже, че ги решихме не чрез компромиси, а чрез намиране на работещо решение.
Как стигнахте до издаване?
Христо: Бяхме по-скоро съсредоточени в музиката и продукцията. Искахме да имаме албума, който сме си мечтали. Разпространението беше второстепенен въпрос, бяхме уверени, че и сами ще се справим. Когато имаш нещо хубаво, не е трудно да се разпространява.
Иво: Влязохме да запишем албума с ясното намерение, че няма да търсим лейбъл. Тук предварително вметвам благодарности към Христо за планирането и следенето за спазване на сроковете през целия процес. Записахме от 30-и ноември 2015-а г. до 6-и януари 2016-а г. Към началото на май имахме мастерирания албум, като през това време се оглеждахме за мениджър. В крайна сметка наехме такъв и изготвихме кампания за популяризиране по цял свят.
Албумът ви има леки вметки на прогресив, които разнообразяват и обогатяват труда ви – случайно ли се вмъкнаха, или са нещо, което бихте искали да подсилите с времето?
Христо: Със сигурност това е само началото. Има още много интересни неща, които ще покажем. Искаме албума да е това, което представляваме в момента, в който сме го записали. Следващата година ние ще сме различни, и музиката ще е различна. Прогресив елементите, както и всичко останало, идват от начина, по който се чувстваме и музиката, която го изразява и която обичаме да свирим.
Иво: Нищо не е случайно. Не се влияем от конкретен жанр, слушаме много разнообразни неща и като творци се стремим да изградим собствен стил. В следващия албум може да се очакват много изненади откъм разнообразяване и обогатяване.
Разкажете ни някоя забавна случка?
Христо: Тъжни случки още нямаме, само забавни. Всеки ден е яко – елате на концерта да видите как Божо, барабаниста, бели яйце на снеъра. Комедията е без край! Или когато снимахме клипа, например, и се чудехме как ‘костюмите’ да изглеждат по-яко. Решението беше да се овъргаляме обилния прахоляк отстрани. :)
Иво: Забавни и интересни случки колкото щеш. Трудно ми е да избера някоя конкретна… Например в песента “rebuildAndDestroy” искахме да вкараме звуци от къртене, чупене, събаряне и всякакви такива строително-деструктивни дейности. На Христо сестра му звънна и каза на еди кой си адрес събарят къща, и ние веднагически пристигнахме на адреса и записахме чудесна шумотевица, придружена с гласове, които също решихме да включим, голям смях падна, хаха. В последствие добавихме още звуци, които записахме от други обекти на градивно-упадъчна дейност.
Има ли вече очертан график за концерти?
Христо: Подгряваме със свиренето на Wacken конкурса, но основното събитие е представянето на албума в Микстейп, малката зала, на 22-ри юни, с нашите приятели от Grimaze. Имаме някои доста интересни идеи, няма да съжалявате, ако дойдете. Там ще имаме и целия мърч и всичко останало, за което можете да дадете малко пари, за да ни подкрепите – освен очакваните тениски и дискове, ще има флашки във формата на логото, и ръчно направени тениски от талантливата ни приятелка Борислава Хинчева. След това всичко ще е и в онлайн магазина в Bandcamp. Обмисляме свирене в Пловдив и Варна малко след това – ще разгласим, когато сме готови.
Иво: Почти съм готов с постера за официалното представяне на албума и започваме да спамим!
Кажете нещо на текущите и бъдещите ви фенове.
Христо: Много голямо благодаря! Най-якото предстои!
Иво: Бъдете будни, тук и сега, със спомен за миналото и поглед към бъдещето! Благодарности за подкрепата!
