Fates Warning е една от малкото групи от американската прогресив метъл вълна, която за повече от три десетилетия – без се разпадне перманентно, без да разочарова и без да прави твърде резки стилови завои – успява да остане един от най-качествените представители на жанра. Дори след многобройните промени в състава и близо 10-годишната дупка в студийната им дискография, след кариерния рестарт с “Darkness in a Different Light” през 2013-а, колелото отново се върти с пълна сила. “Theories of Flight” е поредният силен тласък напред.
Албумът започва със заблуждаващо меланхоличното начало на “From the Rooftops”, акомпанирано от неповторимите вокали на Ray Alder, които постепенно проправят път на познатите мощни рифове на Jim Matheos и плътната китарна мелодия с участието на хеви метъл солата на Frank Aresti, който има принос към част от композициите, но напуска групата след записите. Последвалата “Seven Stars” е една от по-праволинейните им, но запомнящи се песни с пауър метъл настроение, докато “SOS” започва да разчупва концепцията с необичайно мрачните и психеделични рифове, които придават интересен нов нюанс. След това “The Light And Shade Of Things”, подобно на отварящото парче, в началото си поема в меланхолична прог-рок насока, но се развива по традиционната рецепта, в която магнетичният глас на Ray Alder играе ролята на основна съставка. И сякаш звучи по-чисто и сигурно от всеки друг път. В “White Flag” към Jim Matheos и Frank Aresti се присъединява и концертният китарист на бандата – Mike Abdow, като тримата заедно образуват впечатляващо модерно и технично звучащо китарно трио. Китарата отново е на преден план и в “Like Stars Our Eyes Have Seen”, където цялостното настроение силно напомня на това в “Darkness in a Different Light”. Предпоследната “The Ghosts Of Home” и едноименният инструментал “Theories of Flight” несъмнено са сред най-експерименталните парчета в записа с най-силен сантиментален и емоционален заряд и постоянна смяна на стиловата посока, които слагат достоен финал на албума.
Три години след завръщането си, американците са още по-зрели, все по-уверени и отново не изневеряват на класата си. 12-ият им запис е типичен и пълнокръвен Fates Warning, в същото време отворен към модерното и в крак с времето, по един ненатрапчив и естествен начин. Формулата на успеха им, преоткривана и затвърдена през годините, и този път работи безотказно. Присъстват всички очаквани елементи, гравитиращи най-вече около корените на класическия прогресив, но в случая на Fates Warning постоянството е доказано по-печеливша стратегия от рисковите експерименти. Затова и теорията на летенето не е просто теория. С “Theories of Flight” те излитат отново до върха на прогресив метъла – там, където винаги е трябвало да бъдат.
