Let the earth cover me
Angels will call for me
But in time, not tonight...
Едва има по-подходящ цитат, с който да опишем днешния статут на Delain. Напук на имитаторите и групите-еднодневки, чиито имена не се и стараем да помним, в рамките на десетилетие холандците израснаха от проект с известни вокалисти (“Lucidity”) до знакова за модерния симфоничен метъл група. Без съмнение, 2016 е годината на Delain – EP, нов албум, юбилеен концерт и предстоящо DVD са само част от динамичната програма на Charlotte Wessels, Martijn Westerholt и компания.
С вече не толкова обновен състав, Delain записват “Moonbathers” по музикалния модел на “April Rain” и чудесната продукция на “The Human Contradiction”, разчитайки на актуален микс от симфоничност и поп, а песните от издаденото по-рано през годината EP “Lunar Prelude” (“Suckerpunch”, “Turn the Lights Out”) задават вярна насока за музикалното развитие в петия им студиен албум.
Откриващата “Hands of Gold” е същински опиат за сетивата – симфоничността на Nightwish и саундтракови мотиви а ла “Карибски пирати” дават еднозначна представа за намеренията на Delain. Китаристката Merel Bechtold и нейният брат по оръжие Timo Somers контрират поп елементите с тежка рифовка, докато Charlotte се впуска във вокален дует с гръмогласната Alissa White-Gluz (Arch Enemy), гостувала и в предшественика на “Moonbathers”. “The Glory and the Scum” посреща с Kamelot-ски риф, ударен припев и технична импровизация между струните на Timo и клавишите на маестро Westerholt. “Hurricane” сякаш ни подготвя за минималистичната пиеса “Chrysalis”, където Charlotte отпуска гласа си до неузнаваемост; шизофреничните обертонове в текста са подсилени от ефекта от пианото на Martijn, твърдо решен да нажежи обстановката до червено – идеален момент за бомбастичното дуо “Fire with Fire” / “Pendulum”. Химновата мелодичност в “Danse Macabre” идва като дългоочакван подарък за рождения ден на всички любители на симфоничната сцена, в чиито съзнания Delain рисуват картини за Смъртта с майсторството и замаха на класическата Нидерландска школа. Бандата се чувства в свои води до такава степен, че си позволява да направи кавър на “Scandal” (Queen) – опасен ход, предвид легендарния статут на оригинала. И все пак, ако има съвременна група, доближаваща се по идея до симфо-поп хомогенността в наследството на Freddie, това е именно Delain. Без да копират, холандците представят свой собствен прочит на парчето, преди да закрият с атмосферичното аутро “The Monarch”.
Лирическото послание за бъдеща промяна от края на албума кореспондира с метаморфозите на самите автори и ни оставя в размисъл за бъдещето им. Но тъкмо тук се крие красотата на бандата – с постоянно различни състав и концепция, те могат да бъдат каквито си искат, а ние ще сме с тях, за да сме част от магията, наречена Delain.
