Evergrey са специална група, която се нуждае от нещо повече от обикновена интродукция. Години наред те издаваха някои от най-въздействащите и емоционални албуми в прогресив/пауър метъл жанра (макар и да не се вписват в клишетата на нито една от формите му). Феновете, които са изживели отчаянието на “In Search Of Truth”, пели са с пълен глас на хитовете от “Recreation Day” и са сънували ужасяващи кошмари след слушането на “The Inner Circle”, знаят за какво говорим. Факт е обаче, че средният период от “Monday Morning Apocalypse” до “The Glorious Collision” беше доста поляризиращ, независимо от безспорните му качества, може би заради желанието на групата да експериментира с по-особени елементи и влияния. След завръщането на класическия състав, получихме страхотния “Hymns For The Broken”, който напомни за любимите ни шедьоври на групата с обемните си композиции и засиленото клавирно присъствие. Настоящата десета творба в дискографията на шведските майстори – “The Storm Within” – е тук, за да продължи мисията им и да ги изкачи до най-високия подиум.
Това, което получаваме в рамките на 58 минути, е донякъде очаквано от гледна точка на звук, но същевременно изненадва със силата си. Типичните за Evergrey елементи са отново тук, но този път те са изведени до едно напълно различно и нечувано досега ниво. Псевдо-романтичната концепция, която на хартия звучи клиширано, е реализирана по изключително затрогващ и разтърсващ начин. Това се случва благодарение на майсторски написаните текстове и красивото представяне на Tom Englund, който отдавна доказа гласовите си възможности, но винаги успява да намери начин да ни изуми с нещо нечувано. Инструменталистите от своя страна за пореден път безупречно създават една стена от размазващ метъл звук, доизмайсторена от епичната продукция. Не на последно място, ключова роля в цялостното изложение изиграват Floor Jansen и Carina Englund, които се оказват перфектните дуетни половинки на Tom за две от парчетата.
Самите Evergrey твърдят, че “The Storm Within” е най-прогресив албумът им от много години насам, макар че те никога на се вписвали в класическите традиции на жанра. Това, което прави новата тава толкова прогресивна, е комплексният и градивен начин, по който аранжиментите те завладяват – много често това не се случва от първото слушане, но при отделено време слушателят открива множество скрити детайли, красиви препратки и неочаквани обрати в композициите. Някои от тези препратки ни водят към любими класически моменти от кариерата на северняците – ритъм секцията на “Passing Through” съвсем спокойно би се вписала в “The Inner Circle”, тежката рифовка на “Someday” може да бъде проследена до “Torn”, цигулката в края на въздействащата балада “The Paradox Of The Flame” отвежда слушателите до “Solitude Dominance Tragedy”, а клавирната заигравка в средата на “Disconnect” сякаш идва от “In Search Of Truth” – и всичко това преди Tom да запее в “Astray”: “So I throw myself at heaven’s arms, wore my open wounds to see, you swore yourself to me… So join me in search of truth,” директно цитирайки “Barricades” от предходния “Hymns For The Broken” и междувременно построявайки мост до шедьовъра “In Search of Truth”, издаден 13 години по-рано. Всички тези интересни препратки не звучат като изчерпване на вдъхновението, а като подарък за всички отдадени слушатели, които са съпътствали групата през последните 20 години.
Именно за същите тези фенове “The Storm Within” ще се окаже един страхотен повод за гордост. За да извоюват този момент и да издадат вероятно албума на годината, Evergrey преминаха през много предизвикателства, преплуваха много езера, давеха се в студените им води, падаха при изкачването на стръмните склонове, после отново се изправяха... и ето ги – днес са на върха. Върха, който винаги им е принадлежал и който заслужават повече от всякога.
