След като окончателно завзеха трона на модерния метъл още с предходния си албум – феноменалния “Massive Addictive” от 2014-а година – младите шведски герои Amaranthe вече имат какво да защитават, както и много сериозни очаквания, на които да отговорят. В постоянно еволюиращите параметри на техния творчески ареал е лесно да се изгубиш в експерименти и дотолкова да се отдалечиш от оригиналната си концепция, че бързо да станеш напълно неразпознаваем. Затова няма как да не ни радва фактът, че макар да не се страхуват от новото, те същевременно успяват да съхранят и онова, което прави стила им толкова отличаващ се и завладяващ.
Денс метъл? Поп метъл? Комерсиализиран до неузнаваемост метълкор? На хартия всичко това изглежда кощунствено, но когато “Maximize” стартира с целия си устрем и искреност, доводите на пуританите бързо губят основа. В четвъртия си студиен опус Olof Mörck и пъстрата му шайка категорично отказват да се повторят, като за тази цел стъпват в още по-неочаквани жанрове. “Maximalism” наистина е чувствително по-лек от предшествениците си, но и значително по-смел и разнообразен, обусловен от множество поп/рок влияния и едно по-американско звучене на музиката и текстовете. В резултат мнозина вероятно биха сметнали, че вече не става въпрос за автентична метъл банда и в някаква степен дори биха били прави, но тук, в Metal World, винаги сме се интересували повече от стойностното и новаторското, отколкото от строгите жанрови определения.
А Amaranthe определено успяват да доставят нещо качествено и този път. В центъра на действието отново е изключителният глас на Elize Ryd, която тук звучи по-освободено от всякога и в комбинация с титулярния си дуетен партньор Jake E. Lundberg се разписва с първокласни партии. Henrik Englund Wilhelmsson пък почти не получава шанс да се изяви със свирепите си харш вокали, но това не е изненадващо предвид композиционните особености на песните. Простовати, но мощни и ефектни рифове, съчетани с обилна електроника и запомнящи се мелодии, правят “Boomerang”, “Faster” и “Break Down & Cry” сигурни лайв трепачи. “That Song” звучи така, сякаш Rihanna изведнъж е решила да пее с хард рок банда, докато “21” със своя обемен стадионен рок напомня на по-добрите неща на Nickelback.
От обречената да бъде химн на не един купон “On The Rocks” през лиричната, изпълнена с приповдигнатост и позитивизъм “Limitless” до безсрамните диско залитания в “Supersonic”, албумът не спира да изненадва. Деткор заемките във “Fury” са един от малкото наистина тежки моменти в него, а заразителната енергия на “Fireball” служи за прелюдия към грандиозния финал. Amaranthe отдавна са доказали умението си да създават неповторимо красиви балади, но симфоничната и прочувствена “Endlessly” е постижение в своя собствена категория, достойно за учебниците. В нея Elize прави не просто най-впечатляващото изпълнение в досегашната си кариера, но и такова, с което самата Celine Dion би се гордяла.
Новият запис на секстета има предостатъчно потенциал да породи яростни спорове, но и да се настани трайно в плейлистите на по-разкрепостените метъл фенове, които не потръпват неприязнено от мисълта любимият им жанр да бъде съвкупен с други, често диаметрално отдалечени от него такива. Amaranthe със завидна лекота прескачат всякакви творчески бариери и ако това е бъдещето на (част от) тежката музика, не бихме имали нищо против.
