2016-а година се оказа изключително успешна за групите с фронтдами. Интересни албуми чухме от Lacuna Coil (които решиха неочаквано да втежнят звученето си), Delain (които успяха да синтезират в един запис всички най-силни свои черти), Beyond the Black (които продължиха стремглаво напред след ударния си дебют), Epica (които издадоха един от най-завършените си шедьоври досега), Amaranthe (които отново изтормозиха тесногръдите метъли с първокласните си модерни поп експерименти) и Diabulus In Musica (които все по-упорито доказват, че и държава като Испания има място на симфо-метъл картата). Акцентът в това ревю обаче пада върху норвежките симфо-готик майстори от Sirenia, които издават осмия си албум “Dim Days of Dolor”, представяйки смело пред почитателите си пета поредна вокалистка, и то точно тогава, когато бяхме напълно свикнали с присъствието на Ailyn и бяхме готови да я приемем като постоянната певица на бандата. Уви, всяка приказка си има и своя край... (Някои други разказвачи иронично биха разказали и друго: “Вълкът козината си мени, но нрава – не.”)

Натискайки “play” обаче, не ни остава особено време да тъжим, защото още с първото парче “Goddess of the Sea” северняците ни завъртат в красивата си магия, която не ни пуска през целия почти 57-минутен запис. Колкото и изненадващо да е за някои слушатели, гласът на Emmanuelle Zoldan не е нещо дотолкова ново за групата, тъй като тя е участвала като част от оперния хор на Sirenia във всеки албум от “An Elixir for Existence” досега – тоест на практика, тя се явява вече най-дълго задържалата се певица в групата (макар и не пред главния микрофон). Изненадващо е разнообразието, което Emmanuelle придава на композициите – тя успява да интерпретира по свой собствен начин изказа на всяка една вокалистка, която е преминала през състава, със своя променлив мецо-сопрано глас: от нежната и елегантно готическа фраза на Ailyn, през поп оттенъците в гласа на Monika, та чак до класическото звучене на Fabienne и Henriette. Структурно, парчетата напомнят по-директния и събран стил на творби като “The 13th Floor” и “The Enigma Of Life”, но това не е за сметка на тежестта, натрупала се значително в последните две издания – напротив, получаваме един сполучлив синтез от двете крайности. Музиката в “Dim Days of Dolor” е достатъчно тежка, прогресивна и вълнуваща, макар и не толкова непредвидима. Крясъците на легендарния лидер Morten Veland са значително редуцирани, което е един от малкото минуси на тавата, но за сметка на това партиите му в “The 12th Hour” и “Playing with Fire” са изключително запомнящи се. Приятна изненада са чистите и мелодични мъжки вокали, които се прокрадват в редица песни и носят необходимата свежест. Те са особено вълнуващи в хитовата “Veil of Winter”, обречена да се превърне в концертен химн. Нейна конкуренция за сингловата позиция могат да бъдат разчупената “Treasure n’ Treason” и “Ashes to Ashes”, която сякаш най-буквално олицетворява илюстрираното на магнетичната обложка. Китарните партии са особено завладяващи и красиви в “Elusive Sun”, която най-смело се впуска в пътешествие до корените на Morten в първите албуми на Tristania и Sirenia. Приятна изненада е и закриващата балада “Aeon’s Embrace”, която успява като за последно да разгърне гласовия талант на певицата – обречена да се превърне в нова любимка на феновете.

“Dim Days of Dolor” е поредният точен изстрел в целта за готик/симфо групите тази година и със сигурност ще заеме достойни позиции в доста годишни класации. Междувременно с него Sirenia доказват, че винаги можем да очакваме нещо страхотно от тях, независимо от промените в състава, които така или иначе се превърнаха в традиция за проекта.