Ревюта
Група: Metallica      Албум: Hardwired... to Self-Destruct      Автор: Shogot      Ноември, 2016
Metallica - Hardwired... to Self-Destruct (ревю от Metal World)

Широко известен, ала масово подценен е фактът, че повечето спорни аспекти на "Hardwired... to Self-Destruct" гравитират главно около името на неговите създатели. Да, на пръв прочит звучи абсурдно, но е самата истина. Metallica, най-голямата метъл банда за всички времена – банда, която поради многобройни, излишни за изреждане причини е абсолютно невъзможно да бъде изместена от върха и занапред – отдавна се сблъска с този проблем. Името. От един момент нататък, и нека маркираме конкретния момент като 1991-ва година, Metallica нямат никакъв шанс да оправдаят всички очаквания към себе си, просто защото, реципрочно на извънземната им популярност, очакванията продължават да растат – безброй и всякакви.

Тук е моментът да отбележим, че поне досега Metallica се справяха отлично с бремето си, издавайки албуми като "St. Anger" (с които директно да ти теглят една майна) или безумни колаборации с Lou Reed (с които директно да възпрепятстват възможността да стигнеш до втората песен). На "Hardwired... to Self-Destruct" обаче му се налага за първи път. Налага му се да понесе бремето.

А ето и положителният аспект: с всичките си недостатъци, този албум го прави героично. "Hardwired... to Self-Destruct" е най-убедителният, внимателно премислен и прецизно реализиран, колкото логичен, толкова и необходим ход, който Metallica са предприемали от Черния албум насам. Въпросът е дали това ще бъде достатъчно.

Отговорът гласи следното: никога не е достатъчно. Няма и да бъде.

Всъщност от дистанцията на времето самият Черен албум (или едноименната Metallica) едва ли е способен да надвие някой от четирите си предшественика в аспекти, различни от чисто комерсиалния. В най-компромисния вариант изключваме "Kill 'em All" поради реалния риск от носталгични залитания за сметка на адекватната преценка. И отново – Черната Metallica е лишена от композиционното богатство, обезоръжаващия интензитет и смайващата иновативност на легендарното трио преди него. Перфектна продукция, песенно ориентиран подход, балади, полубалади – това е чисто и просто еталонът за мейнстрийм метъл. "Hardwired... to Self-Destruct" се цели някъде там. Гигантски саунд, лесно запомнящи се, химнови рифове, повече мелодия, стадионни шлагери. В случай че толкова години не бяха достатъчни, сега можем да сме убедени – Metallica никога няма да направят нещо като "Master of Puppets". Така че ето как, съвсем неусетно, току-що намалихме бройката покрити очаквания драстично.

И все пак звукът е брутален. За първи път от много време насам метъл гигантите са продуцирани не само както трябва, но и както заслужават да бъдат. Респект за Greg Fidelman, защото "Death Magnetic" звучеше плоско, изкуствено. Отделно "Hardwired" и затварящата "Spit Out the Bone" са две от най-агресивните, траш-ориентирани, пълни с живот парчета на Metallica от десетилетия. "Dream No More" и "Now That We're Dead" са директни концертни хитове. "Atlas, Rise!" е смазваща. Всичко върви чудесно, докато... докато не започне вторият диск. "Hardwired... to Self-Destruct" достига общото времетраене от час и половина, но, за разлика от миналогодишния "The Book of Souls" на Iron Maiden, прави твърде малко, за да го оправдае. От "Confusion" нататък албумът става монотонен, разточителен. Идеите започват да се изчерпват. Изумително е как Metallica продължават да са неспособни да направят компактен албум – компактен от край до край.

"Hardwired... to Self-Destruct" не е двоен, защото е "модерно", нито защото групата изведнъж е станала свръхпретенциозна или театрална. Това, което се случва, е, че Metallica се опитват да компенсират осемгодишната пауза от последния си албум. С тридесетина минути по-малко щяха да са се справили повече от великолепно.

И отново: "Hardwired... To Self-Destruct" е новата Metallica. Metallica. Така че всички приказки до момента бяха абсолютно излишни.

Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!
от Satyr73
Чудя ви се пишете за тия чекии и дъртаци, дето от десетилетия нямат нищо стойностно и печелят на стари лаври, а едно ревю не написахте за Be'lakor и новия им албум, който е уникална музика, а не тия кретени напарвили преди 30 г. 2 албума...?
от gestapo
По логиката на всевьзможните и многобройни музикални специалисти всичко щом е излезнало под марката Металика трябва да се уважава,истината обаче е тази,че метьльт остана само и единствено в името им по тяхната логика трябва да се уважава и кьнтри албум защото е издаден от тях.
от Янчо Янчев
Самите Металика казват за своя стил следното: Някой слуша песен по радиото и коментира - това е метал?! Не, това не е метъл?! Е, значи е Металика.
Хора, това са Металика и правят каквото поискат. Който харесва - харесва, който не харесва, окей.
За мен Сейнт-а и Магнетик-а са велики албуми. А 88' ми е абсолютно тегав. И това го казвам не за да дразня някого, а за да покажа, че колкото хора, толкова и мнения. Забавлявайте се.
от Стако
Абе, само на мен ли ми хареса Death Magnetic, по дяволите? Оставам с такова впечатление напоследък! :D А това с Lou викам да го отпишем перманентно от дискографията.

Много добре казано! Metallica са те, защото са те, и това е достатъчно. Факти като този, че майка ми още ги слуша и куфее все едно е на 15 пак, говори достатъчно.

Не са избухнали със странност като "The Stage", така че не знам толкова много народ от какво се оплаква.

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт