Драги читателю,

Отваряйки това ревю, ти се запознаваш с едно модерно произведение на изкуството. И тук не става дума само за музиката, както е в повечето случаи. Само погледни обложката. Това е един от най-добрите облици на метъл албум изобщо – сякаш художникът е наследил творческата концепция на Едвард Мунк и я е пресъздал със съвсем различни похвати в нещо свое, но все пак носещо някаква подобна атмосфера. Ако живеехме още в XX в., където музиката се е избирала по обложката, то Mors Principium Est биха ударили десетката. И да кажеш, че картината не би те накарала да си пуснеш албума, не бих ти повярвал. А сега да обърнем малко внимание и на съдържанието.

Mors Principium Est така и не успяха да се наложат като голямо име в мелодета, което от комерсиална гледна точка е жалко. От друга страна пък е трудно да си представим точно тази група в мейстрийма. Някои неща е редно да си останат такива, каквито са, а съдейки по “Embers of a Dying World”, финският квартет се чувства съвсем комфортно в ъндърграунда. За пореден път Mors Principium Est издават албум, който напълно оправдава очакванията на феновете. Всеки елемент е на мястото си, всяка творческа частица е свързана с останалите хомогенно, с мяра. В днешно време са редки случаите, при които дадено произведение е толкова прецизно създадено, че просто нищо не му липсва. Всъщност в съвременния мелодичен дет метъл трудно може нещо да липсва; по-скоро се прекалява. Скандинавската сцена залива света ежедневно с помпозни и претрупани симфонии. Mors Principium Est никога не са се изсилвали с такива излишни церемониалности. Симфоничните елементи тук са факт, но са по-скоро фонови, а не основни.

Без да е изненада, продукцията е впечатляваща. Звукът не те удря в лицето директно, а изисква ти да се потопиш в него. Меланхолично-мелодичните инструментали са нещото, което се запечатва трайно в съзнанието, а изпълнените къде с болка, къде с гняв вокали на Ville Viljanen въздействат истински. “Embers of a Dying World” ще е безспорно едно от големите попадения на мелодета през 2017-а година, въпреки че едва ли ще го видиш в класациите. Слуша се на един дъх, а после на още един, и на още един...

Смъртта е само началото. Въпросът дали тази идея е деструктивна или креационна, финландските ветерани оставят без отговор, свободен за интерпретация от тези, които съумяват да разберат изкуството им.