След като вратата на творческата кариера на Nevermore гръмко се затвори за неопределен период от време през 2011-а година, логично последва двамата им основатели да отворят една друга, отдавна зазидана и почти забравена такава. Вечно препускащият между апокалиптичната депресия и умопомрачителното прогресив метъл съвършенство гений на Warrel Dane за щастие не потъна в забвение заедно с надеждите си Jeff Loomis отново да закрепи разкъсаното ядро на групата. Дори напротив – създаде нещо ново. Или поне донякъде, защото, обективно погледнато, първият му опит не беше особено успешен и завърши с издаването на пореден албум на Nevermore под друго име и с друг състав. Но от друга страна, “The Year the Sun Died” успя да проправи пътя на завръщането.

След близо четвърт век затишие, преди три години Слънцето не само че не умря, но и започна ярко да озарява потъналите в сянка първоначални хеви и траш идеи на г-н Dane и старата му компания от Sanctuary. Днес те вече светят с пълния си блясък благодарение на отдавна изгубеното първо демо на бандата от 1986-а, наскоро открито съвсем случайно от китариста им Lenny Rutledge. Въпросните записи виждат бял свят цели три десетилетия след създаването си не къде да е, а според думите на самия Lenny – на втория етаж на плевнята му, разлагащи се в мухлясал кашон, пълен с вода. А тази плевня може би ще се окаже един от най-ценните извори на автентичен олдскуул метъл тази година, след като неочаквано предизвика генезиса на възможно най-пълнокръвния Sanctuary албум, правен някога.

На практика “Inception” не показва почти нищо ново и нечувано поради простия факт, че седем от деветте му песни вече присъстват в траклиста на добре познатия “Refuge Denied” от 1988-а. Различното тук е продуцентският поглед на Chris “Zeuss” Harris, който миксира и презаписва изцяло всички парчета, включително и неиздаваните досега “Dream Of The Incubus” и “I Am Insane”. Но звученето, атмосферата и феноменалните високи тонове на Warrel Dane са все същите – сякаш недокоснати от времето. Леките и едва забележими промени в аранжимента вдъхват нов живот на всички класики и със сигурност предоставят достатъчно плод за размисъл на ценителите. Двете нови песни се сливат напълно хомогенно с познатите, като две липсващи парчета от забравения пъзел. И вече всичко си идва на мястото.

Трагичният разпад на Nevermore, очакваното и все пак впечатляващо завръщане на Sanctuary, както и намесата на висококачествената модерна продукция заедно довеждат до нещо, което в противен случай едва ли някога би се случило. Затова можем само да бъдем благодарни на подгизналата плевня-машина на времето и на стечението на всички обстоятелства за появата на великолепния “Inception”, който ни връща назад към началото на една история, която тепърва ще се пише наново. Или както би казал... или по-скоро изпищял Warrel Dane:

“Change is coming, my voice shall be heard
A new day dawning, hear my words…”