Отчасти с ексцентричния си имидж, отчасти поради неудържимите шизо-блек нагони на дебютния "De verste verte is hier" от 2014-а година, но главно благодарение на категоричния им отказ да се впишат в контекста на някоя вече утвърдена категория, Laster се нуждаеха от време. Времето да се превърнат в сензацията, която днес определено са готови да бъдат. Преди три години холандското трио щеше да направи задачата ти да се ориентираш в тази стихийна виелица от звуци още по-сложна с полушеговити самоопределения като "мрачен денс" (подчеравам: полу), понеже близки и далечни асоциации с Lifelover също носеха съмнително адекватна стойност. Сега картинката започва да се изяснява, а с всеки следващ разкрил се детайл Laster все повече и повече заприличват на новото голямо явление в европейския блек метъл. Нещо, което сънародниците им от Nihill нямаха удоволствието да постигнат, тъй като – въпреки гигантската разрушителна сила на музиката им – винаги те оставяха с впечатлението за доминиращо едностранен, изпъкващ с явен консерватизъм подход.

В "Ons vrije fatum" Laster правят точно обратното. Макар и частта с "мрачния денс" да си остава непокътната (чуй напращялата от електронен заряд интерлюдия "De tijd vóór"), вторият албум на Wessel Reijman и двамата му също толкова маскирани спътници представлява деветглава хидра в митологични размери. Като всяка глава гледа в различна посока. В "Binnenstebuiten" класически блек метъл риф среща атмосфера, идентична на прелестните шугейз пасажи на Deafheaven. Пост-рок настроенията на "Bitterzoet" биха накарали дори Neige от Alcest да се почувства в свои води. Изумителната многопластовост на "Ons vrije fatum" се дължи както на цялостно прогресарския подход на Laster, така и на вещо използваните от тях клавири и разнообразни ударни, които превръщат тези песни в едно действително непредсказуемо пътешествие.

Докато нечовешки дисонантни вихрушки се засичат с класически блек рифове, напомнящи завещанието на зрелия Burzum от средата на 90-те, в 11-минутната "Helemaal naar huis" те чакат джазменски ритми и саксофон. Колкото повече навлизаш в албума, толкова по-малко задоволителни стават жанрови класификации в духа на "атмосферичен блек"; толкова по-голяма е вероятността да чуеш Ulver или Arcturus, които и без друго са надничали от ъгъла през цялото време. Или просто Laster. "Ons vrije fatum" е звукът на банда, откриваща собствената си идентичност.

Както и звукът на най-шумната дискотека в ада.