Sober Truth са от тези групи, които трудно могат да бъдат категоризирани в определен жанр. Да, в днешно време стиловите граници са сериозно размити и трудно се открива музика, която точно да се побира в едно определение. Забавното при тази група е, че ако трябва да се изброят различните видове похвати и елементи, вплетени в творчеството ѝ, мястото няма да стигне. Затова направо ще прескочим тази подробност и ще караме по същество.
“Locust Lunatic Asylum” е трети официален албум на немците, като се появява цели осем години след предшественика си. Няма как продукцията да не направи впечатление. Въпреки перфектното изпълнение, звукът е притъпен и нискобюджетен. Барабаните звучат, сякаш са програмирани. Разбира се, това са разсъждения на база на чутото, без предоставена информация от групата по въпроса. Интродукцията, която всъщност и така се казва – “Introduction”, не звучи като задължителна за слушане. Самото начало на албума се поставя от “Leave the Locust in the Lunatic Asylum”, която, освен че ни разяснява изцяло значението на заглавието на албума, въвежда с игрив риф тип “Wild Child” (W.A.S.P.). Ритъм секцията, в чието число влиза и втора китара, допълва с груув стилистика, и заедно със солиращата китара пресъздава формулата, която направи Avenged Sevenfold големи. Второто парче, “Paragon”, продължава поетата посока, но внася повече накъсаност на инструментала и, вярваш или не, в това отношение Sober Truth звучат малко като българите Noth. “Powergenerator” е изненадващо попадение. Представи си кръстоска между Tool, Gojira и Rammstein, и получаваш точно тази песен. Прескачаме малко по-напред към “Collapse”, чиито влияния обаче са почерпени по-сериозно от американската сцена. Началната мелодия и шепнещият вокал напомнят страшно много на Mushroomhead, а на определени места в самата песен вокалистът звучи подобно на Jeffrey Nothing. Това, разбира се, надали е умишлено, защото, сериозно, едва ли някой ще се сети да се вдъхновява точно от Mushroomhead, най-малко пък Sober Truth. Албумът завършва с може би най-сложното произведение – “Sober” (някой спомена ли Tool малко по-нагоре?). Песента ни разкрива силната прогресив страна на квартета и мака че е дълга почти четири минути, при невнимателно слушане човек може да се изгуби.
С няколко думи можем да заключим, че това е едно съвсем прилично издание за немската ъндърграунд сцена. Звучи нестандартно, но все пак познато. Могат да се направят редица препратки към други изпълнители, но това не вреди на музиката, защото нищо не е копирано. При една идея по-добра продукция, “Locust Lunatic Asylum” би се възприел добре от по-широк кръг слушатели.
