Понякога не е нужно да възприемаш нещо само с очите си, за да можеш да го видиш. Един спомен за скъп човек може да бъде по-въздействащ от цял албум със статични фотографии, един звук – да извика по-наситен образ и от най-детайлната картина. А рядко, наистина рядко, нечие чувство или мисъл може да промени завинаги начина, по който гледаш на света около себе си.
След като предизвикаха малка, но ясно осезаема революция в дуум метъл средите с два блестящи албума, днес Pallbearer нанасят съкрушителния си трети удар върху общоприетите представи за това как би следвало да звучи този толкова верен на традициите си жанр. Американският квартет за пореден път не следва чужди стъпки, а проправя собствена просека сред джунглата на настоящето, населявана от всевъзможни стилови мутанти. Но оригиналната визия и забележителното музикантско умение са едва част от достойнствата на “Heartless”.
В избора на “Foundations of Burden” за албум на 2014-а година от страна на институция като Decibel нямаше нищо случайно. Наследникът му предлага още от същата специфична меланхолия, която, вместо да подтиква към самосъжаление или суицидни действия, те кара да отправиш поглед навътре в себе си, да приемеш всичко, което те е довело дотук и в крайна сметка да продължиш напред с нова сила и увереност. Този път записът е изцяло аналогов, без следа от Auto-Tune и прочие звукозаписни “постижения”, които превърнаха голяма част от модерната музика в отвратителна пародия на изкуство. В този смисъл “Heartless” е изцяло олдскуул, без да бъде ретро, и изключително ангажиращ, без да бъде превзет.
Слушайки заглавната пиеса, не е трудно да повярваш, че понятие като “прогресив дуум метъл” би могло да носи някакво реално съдържание отвъд наглед претенциозния си вид. И това не се дължи на поредната звуково впечатляваща, но в същината си бездушна съвкупност от неравноделни фигури и джаз изсилвания, а е резултат от иновативния подход на групата, съчетаващ свободна композиционна структура с често непредсказуеми обрати в развитието на индивидуалните мелодии. Тук ставаш свидетел на пространни звукови пейзажи, в които изящни китарни партии преливат помежду си до забрава, а хипнотизиращите вокали и болезнените интроспективни текстове на Brett Campbell само допълват бездруго покъртителната емоция в инструментала. Основният акцент отново пада върху хармониите: от напомнящата на траурна процесия “Lie of Survival” през “Dancing in Madness” – цяла една вселена, в чиято величествена красота можеш да се изгубиш – до закриващата епопея на отчуждението “A Plea for Understanding”.
Банди като Pallbearer не се появяват толкова често, колкото ни се иска, но какво пък – и веднъж на десетилетие е достатъчно. Едновременно екзалтиран и печален, разгърнат и минималистичен, вдъхновяващ и смазващ духа, “Heartless” е един от онези неповторими елементи, без които не просто любимата ни музика, но и самата действителност не би била същата. А това е признание, което малко творби заслужават.
