Слушайки последните няколко албума на Avantasia, бихме могли да предположим, че композирането на една традиционна метъл опера не се различава особено от измислянето на който и да е концептуален албум – единствената особеност е, че в текстовете разгръщаш действието през очите на самите герои и, ако си достатъчно талантлив, създаваш диалог между тях. Композициите си остават напълно типични за жанра и единственото нужно е да намериш по един различен вокалист за всяко от парчетата (разбира се, добре е песента да пасва на гласа). Arjen Anthony Lucassen обаче никога не си е падал особено по традициите. Това, което той винаги досега е правил във всеки един от проектите си, е да инжектира силна доза от собствената си индивидуалност и да постави всяко парче от пъзела на правилното място. Положението не е особено различно и в актуалния “The Source”.
На пръв поглед в деветия опус на Ayreon високият холандец е събрал главно познати лица, които вече са се подвизавали в шедьоврите му: James LaBrie (Dream Theater), Hansi Kursch (Blind Guardian), Tommy Karevik (Kamelot), Russel Allen (Symphony X), Simone Simons (Epica), Floor Jansen (Nightwish) и Tobias Sammet (Edguy, Avantasia). Позициите им обаче този път са коренно различни и главната роля в историята далеч не е поверена на James LaBrie, както бихме могли да очакваме след едно прослушване на “The Human Equation” (2004) – напротив, този път той е сведен почти до функцията на разказвач, участващ единствено във въведението на някои от песните. Главна роля тук всъщност няма – партиите на вокалистите са перфектно балансирани и новаците към този формат, като Tommy Rogers (Between The Buried And Me) и Zaher Zorgati (Myrath), получават едно скромно, но обещаващо представяне пред слушателите. Именно типичният ориенталски подход на втория, допълнен от оперните вокали на Floor Jansen и незабравимата флейта на Jeroen Goossens, превръщат “Deathcry of a Race” в една от най-предизвикателните и интересни композиции в албума. Други особено отличителни моменти са тежката “Everybody Dies”, в която мелодиката прелива често в агресия, и красивата “All That Was”, в която чуваме прекрасния дует на Floor Jansen и Simone Simons (две от най-добрите вокалистки в съвременната симфо метъл сцена) – фолклорният аранжимент и носталгичната атмосфера ни препращат директно към легендарния “Inside The Electric Castle” (1998), а емоцията, която двете красиви певици докарват, напомня на незабравимото изпълнение на Anneke van Giersbegen във вече споменатия албум. “Aquatic Race” спокойно може да се нареди сред най-химновите песни, които маестро Lucassen е писал някога – в нея освен супер ударен припев, можем да се насладим и на едно изумително разнообразие от настроения и мотиви. Не на последно място, “Planet Y Is Alive!” дава възможност на Hansi да запише една от най-добрите партии в цялата си 30-годишна кариера. Разбира се, би било трудно да говорим обективно за всичките си фаворити, тъй като сме сигурни, че разнообразието, предложено тук, ще произведе различни такива за всеки един слушател.
“The Source” не просто потвърждава факта, че Arjen Lucassen не е способен на грешки, но и представлява нов връх за безграничния му композиторски талант. С негова помощ той е успял да създаде един шедьовър, в който всяка една секунда тежи на мястото си и междувременно за пореден път да пренапише правилата за това как се създава прогресив метъл опера. Много малко творци са способни на това!
