Не е лека участ да си дебютант на метъл сцената тези дни. С всяка изминала година конкуренцията расте главоломно, вниманието на слушателите става все по-дефицитно и са нужни наистина сериозни качества, за да бъдеш въобще забелязан. В този контекст фактът, че гръцката банда Paladine е избрала пренаситен жанр като класическия хеви/пауър метъл за свое поприще, буди едновременно респект и безпокойство. Само едно завъртане на първия им дългосвирещ опус обаче е достатъчно, за да разсее (почти) всички опасения.
“Finding Solace” може и да не изненадва с каквито и да е иновации, но самата му идея е по-скоро да предложи силна интерпретация на едно утвърдено звучене, отколкото тепърва да открива някакви революционни изразни средства. Същевременно албумът грабва с искреност и хомогенност, каквито все по-рядко можеш да срещнеш дори в изданията на далеч по-опитни и утвърдени състави. Да, рисуваният в него свят е пълен с неизменните фентъзи клишета като могъщи рицари, страховити дракони и магьосници, обладаващи власт над времето и пространството, но всичко това е поднесено без капка превзетост или фалш.
Емоционални и технически прецизни, вокалите на Nick Protonotarios са първото, което те потапя в атмосферата на записа. Тук липсват скоростни изстъпления и грифови акробатики – песните на квартета са издържани изцяло в онзи среднотемпов, епичен стил, характерен за 80-те години. И наистина, слушайки “Knight of the Black Rose” и “Midnight Sky”, е трудно да не се сетиш за някои образцови творби на Virgin Steele, Omen и Iced Earth. Самите рифове не блестят с особена сложност и оригиналност, но това се компенсира от богатите, мелодични китарни хармонии и майсторски композираните сола на вече споменатия Nick. “Paladine” например е учебник по ефектно пауър метъл музициране, акустичната заглавна балада разчупва баталното въодушевление в правилния момент, а умопомрачителният припев на “Master of Present & Past” я превръща в една от най-химновите композиции в жанра за последните няколко години.
Paladine оставят впечатление на група, която знае точно какво иска и не се страхува да се бори за него. Разбира се, и “Finding Solace” има своите трески за дялане – рехавата продукция, схематичните аранжименти на места – но е доволно солиден труд и повече от обещаващо начало. По всичко личи, че бъдещето на олдскуул метъла е в добри ръце.
