От колкото и години да са на сцената, колкото и култови класики да са издали в миналото, нищо не може да спре дори и основоположниците на екстремния метъл безразлично да изхвърлят целия си труд и кариера през прозореца, ако поискат. И когато издадат поредното бледо подобие на албум, единствено като причина за ново турне, отново нищо няма да ги спре да се спуснат още по-надолу по наклонената повърхност. През последните години въпросното явление застигна и дет метъла, а големите банди, които все още не разочароват, се броят едва ли не на пръсти. За огромно съжаление, и Suffocation вече не са сред тях.
Ако “Blood Oath” беше противоречив, но все пак достатъчно добър запис, а “Pinnacle of Bedlam” – откровено скучен, то “...of the Dark Light” вече клони към трагедия. Първите признаци се забелязват още преди да сме чули каквото и да е, заради половинчатата обложка, която сме виждали в подобни варианти от поне две-три други групи, но в по-завършен и смислен вид. Нека се спрем и на името, което сякаш ги е домързяло да довършат и просто са оставили така – какво изобщо трябва да значи “...of the Dark Light”, дявол да го вземе?! Да, на всеки може да се случи да създаде продукт със зле изглеждаща опаковка, но проблемите не приключват тук.
Следват цели 35 минути пълна скука, безидейност и нито помен от предишната класа на бандата. И деветте парчета звучат като сглобени на общо основание, без забележима логика в подредбата на каквото и да е. Тук-таме се отличават някои стойностни рифове (като в “Your Last Breaths”) и що-годе приятни сола (например в “The Violation”), но само толкова. Самата продукция звучи зле, барабаните – още по-зле и колкото и да очакваме нещо да се оправи поне след средата на албума, това така и не се случва. Цялата бъркотия от звуци продължава да напомня на претоплени в микровълновата фурна остатъци от нещо вкусно, на което все пак си решил да дадеш втори шанс.
След като за последните няколко години издадоха един горе-долу добър албум и един за “колкото да има нещо там”, Suffocation нарушиха четиригодишното си мълчание с “...of the Dark Light”. Само че това отново не е дългоочакваното завръщане към корените, а продължение на деградиращата поредица. Жалко, много жалко...
