Малко са групите, които успяват да открият себе си и от последователи на големите имена да се превърнат в основоположници на цял един нов жанр. И докато повечето мечтаят да надминат своите идоли, DragonForce доказаха, че с оригиналност, професионализъм и много ентусиазъм дори пренаситеният от клишета пауър метъл може да звучи различно. Със своя разпознаваем стил те успяха да разпалят онази искра, която кара феновете да изпитват не само възхищение към виртуозните способности на музикантите, но и един почти детски трепет от съпреживяването на музиката.
Идейното и творческо израстване на бандата продължава и с техния седми студиен запис, “Reaching Into Infinity”. Макар да се забелязват някои нови похвати и стилови експерименти, в сърцевината си творбата съдържа най-важните съставки, които изграждат образа на групата: скоростни китарни дуели, епични припеви и много настроение. Тенденцията към по-сдържано темпо от предшественика “Maximum Overload” се усеща и в настоящия труд. Herman Li и Sam Totman вече не се опитват на всяка цена да взривят китарите си, а ставаме свидетели на едно доста по-зряло и улегнало музициране, при което скоростта е в перфектен баланс с професионализма.
Пътуването към вечността започва с интро от едноименното парче, което ни въвежда в атмосферата на албума. Скоростният ураган връхлита с “Ashes of the Dawn” с нейния заразителен рефрен, препускащи китари и мелодични вокали. Тук е моментът да отбележим, че всички съмнения по отношение на вписването на Marc Hudson в състава са напълно излишни. Вокалистът определено е заел своето достойно място в необятната DragonForce вселена и придава необходимата емоционалност и хъс на парчетата. Уроците по скоростни, макар и малко по-укротени инструментали и напевни вокали продължават с “Judgement Day”, “Astral Empire” и “Curse of Darkness“. Интерес буди баладата “Silence”, която внася лек драматизъм в иначе заредения с енергия албум. Разбира се, това по никакъв начин не означава, че композицията е слаба, но със сигурност ще предизвика вълна от смесени чувства сред верните фенове. “Midnight Madness” отново вдига градуса на настроението, преливайки от китарни дуели, галопираща ритъм секция и епични вокали. “War!” на свои ред е доста по-агресивна и ни въвлича в дуел между мелодичното пауър звучене и прогресив траш елементи. Следва “Land of Shattered Dreams”, която отново ни връща в комфортната зона на традиционното звучене на DragonForce с прекрасни инструментали и скоростни китари. Може би най-амбициозният момент в албума е 11-минутният опус “The Edge of the World”, вдъхновен от култовата класика на Iron Maiden “Seventh Son of a Seventh Son”. Пиесата започва с умерено темпо, като постепенно разгръща своя потенциал, преминавайки от епични високи вокали до партии, наситени с дет метъл елементи. Закриващата “Our Final Stand” ни връща отново към корените на групата, а специално внимание заслужават двата бонус трака. “Hatred and Revenge” е чудесно парче, изцяло в духа на класическия пауър метъл, със заразителен рефрен и открояващи се рифове, докато “Evil Dead” е бясна експлозия от китарни дуели, галопиращо темпо и скоростни траш пасажи – достоен кавър на гигантите Death.
“Reaching Into Infinity” предлага иновативни решения и разчупено звучене, излизащо от поставените рамки, при това без да губи най-основаната си способност – да кара слушателят истински да преживява чутото. DragonForce упорито продължават по пътя пред себе си, вдъхвайки живот на един иначе претоварен от шаблони жанр.
