Кой не обича групи с хитри, готини имена? Дотук добре, но нашенците от Шумен имат доста повече за показване от оригинално име и обложка. С предизвикателния прогресив, избран като основата на изкуството им, най-малкото чистата амбиция вдига очакванията. Не просто труден за замисляне и изпълнение, а и труден за реализиране у нас, такъв стил дава много резерви на слушателя... Но групата оборва почти всички от тях.
С първия трак, озаглавен “War”, наистина се усеща тъкмо това. Мощен, дефинитивен, впечатляващ звук – както подобава за интродукция. Не отнема дълго обаче да си проличи основният проблем – мастерингът, за пореден път, е изключително слаба точка в българско издание. Контрастът е сякаш на напълно случаен принцип – като трябва да го има, го няма, и обратно. В един момент китарите са плътни и изпълващи, а после изчезват, когато очакваш да са там. Странното е, че албумът е мастериран в Лондон, но пак важи оригиналната теория – или е нямало подходящо място за записване на основните файлове, или въпросното студио идея си няма какво прави. И в двата случая групата не може да се вини.
Но е хубаво, че разкарахме този негатив веднага, защото от тук започват да следват само позитиви. Композициите са класически, но изпълнени по модерен начин – нещо като стария стил на A7X, с примеси на Grand Magus, но с повече трашърски привкус. Прогресив елементът в началото се проявява плахо, но на място – с вметки, достатъчни да разнообразят парчето и да впечатлят слушателя. А с времето сегментите стават все по-застъпени, което резултира в няколко страхотни композиции към края на албума. Но това изобщо не ще да рече, че началните са слаби – напротив. Бонус точки, че сред първите три песни не чуваме балада, но нека сме честни – всички знаем, че е въпрос на време тя се появи. И много рядко се случва баладата да е не просто добре изпълнена, а смислена и добре сложена. Тук те са даже две, като и за двете важи същото! Цялостно инструментите си знаят работата, а като дойде време да впечатляват – определено имат с какво. От суингирани темпове до бесни сола, продължителността от един час, която “Genesis” предлага, е добре запълнена. Противно на очакванията, колкото по-навътре навлизате в този труд, той толкова повече има за показване, докато не се стигне до парче като “Epic”, което е една от най-силните изяви тук.
Да, мастерирането е слабо и на моменти направо може да те хване яд. Съдържанието си струва да се чуе в значително по-добро състояние. Траклистът броди по тънката граница на класика и модернизъм, с нотки, които безконфликтно формират стил. Цялостното демонстрирано отношение дава силни корени на този дебют, тъй че ще запомните Chaplin’s Dream с повече от готина хрумка за име. С времето силните издания от българската сцена стават по-често явление, а това е още една добавка към този списък, която си струва да чуете.
