Малко банди в света на метъла са толкова упорити в това, което правят, колкото немците Obscurity. Още с първите си демо записи, появили се на бял свят през вече далечните 1997-ма и 1998-ма, вестфалците чистосърдечно заявяват, че ще свирят мелодичен дет метъл. Седемнадесет години след официалното си дебютно издание, Obscurity все още правят това, което са правели и тогава. И в това няма нищо лошо, въпреки че монетата има две страни. Имена като Motörhead и AC/DC са типичен пример за това, че не е нужно да си кой знае колко разнообразен, за да си успешен музикант.
Ако трябва да сме откровени, суровият звук в езическия метъл (известен още като pagan metal) се изтърка отдавна. Това е поджанр на мелодичния дет метъл, който се зароди в Германия, от там се и популяризира дотолкова, че му трябваха само няколко години, за да се пренасити. Голяма част от по-известните групи в последните си издания сериозно се отклониха от тези влияния. Типичен пример за това е последният Equilibrium, както и всичко на Nothgard след дебюта им. Други се опитаха да въведат промяна, но не успяха да се приспособят към новостите и започнаха да залязват – Wolfchant и др.
Obscurity надали се вживяват като защитници на традицията, по-скоро изобщо не им пука за модернизацията на метъла. В “Streitmacht” чуваме горе-долу всичко, от което споменатите по-горе групи се опитаха да избягат в последните години. Най-забележими са вокалите, които са изцяло харш, затова пък са страшно претрупани. Записани са няколко (най-вероятно много) тракове, които накрая са насложени един върху друг. Така се получава стена от гласове, напомняща орда кръвожадни викинги, впускащи се в битка. Остарял похват, който вкарва някаква хаотичност в музиката и пречи на възприемането на мелодията. Друг проблем е еднообразието – всяка композиция звучи като предишната, в един момент различаването им става особено трудно.
Все пак носталгично настроените слушатели, както и самите фенове на групата, ще харесат албума. Безспорно изпълнението е сложно. Звукът е максимално суров, за което спомагат доста и немските текстове. Всичко това говори ясно за целите на музикантите тук. Подразбира се, че “Streitmacht” е насочен към специална аудитория. Почитателите на класическия немски pagan metal със сигурност ще оценят този труд.
