Едно от най-привлекателните неща във фентъзито като жанр – както в музиката, така и в литературата – е широкото поле за изява на въображението. Притегателната сила на различните светове, вселени и истории пробужда мечтателя във всеки от нас и има невероятната способност да ни откъсне от сивото ежедневие. Несъмнено, в музикалните среди няма по-добро изразно средство на тези емоции от пауър метъла – жанр, който е в състояние изцяло да потопи слушателя в магията на фентъзи приключенията.
Говорейки за магия, трябва да отбележим, че към нея трябва да се подхожда внимателно и да се използва разумно, както ни учат немалко герои от книгите. Това важи с пълна сила и когато пишеш история за албум и искаш да пресъздадеш емоцията от нея чрез музика. Към това се стремят и Serious Black в своя трети студиен албум, многозначително озаглавен “Magic”. Замислен и реализиран като концептуален, записът цели да ни потопи във фабулата, която се крие зад всяко едно от парчетата.
Разказът започва с фигурата на Mr. Nightmist – пътешественик, забулен в мистерия, който се стреми да узнае тайните на Вселената. Загадъчното интро “With a Tip of the Hat” вдига завесата и открива пътя към “Binary Magic”, където нашият главен персонаж получава писмо, което пробужда в него спомени от миналото и го кара да поеме по пътя към Caldwell Town. Парчето е енергично, със заразителен припев и мелодични китари, които предават добре изборът, пред който е изправен Mr. Nightmist. “Burn! Witches Burn!” връща героя в родния му град, само за да разбере, че е загубил завинаги своята любима. Отново чувствата му се пресъздадени от вариращото темпо и агресивните рефрени, макар и с малко пресилени високи тонове от страна на Urban Breed. Малко по-тежко звучащата “Lone Gunman Rule” цели да ни покаже яростта и стремежът към отмъщение, но впоследствие героят избира мъдрото решение да запази живота си и да напусне града. Трагичната загуба събужда поредица от спомени в Mr. Nightmist, изразени в “Now You’ll Never Now”. Макар и приятно за слушане, парчето направо се пръска по шевовете от напевен драматизъм и носталгия по това, че няма да разберем колко-красива-била-е-тя.
“I Can do Magic” ни връща към историята, години след предходните събития, когато деца от вече възстановения Caldwell Town правят някакво мистериозно и опасно откритие, докато нашия Mr. Nightmist от ден на ден става все по-силен. В общия линии тракът не блести с кой знае какви качества, а повече звучи като радио хит – както заради прекалено диско припева, така и заради повърхностните лирики. За съжаление тази тенденция се запазва и в пилотния сингъл “Serious Black Magic”, където невинните дечица пробуждат магията, отговаряйки на зова на проклятието на вещицата, и държат града в ръчичките си. Макар и част от историята, това е може би един от най-слабите моменти в настоящия албум. “Skeletons on Parade” за радост връща приятното преживяване от пауър метъла със своите мелодични китари, надъхващи сола и приятни рефрени. Парчето перфектно пресъздава мистичната аура около назряващото отмъщение на вещицата чрез привличането на все повече последователи на нейната магия. “Mr. Nightmist” измества обратно фокусът върху протагониста и завръщането му като легенда в родния Caldwell Town.
Приключението продължава с “The Witch of Caldwell Town” – истинска експлозия от китарни рифове, задъхано темпо и мелодични сола, напълно издържана в духа на класическия пауър метъл и формираща може би най-силното парче в албума. Композицията пресъздава подготовката на героя за пътешествие към неизследваните земи между живота и смъртта. “True Love Is Blind” бележи срещата на “Mr. Nightmist” с отдавна загубената му любима, за съжаление отново с излишен радио драматизъм и без дълбочината на истинската емоция, която следва да преживее лирическият герой. “Just Kill Me” представлява осъзнаването на Mr. Nightmist, че попадайки под влиянието на чувствата си, е загубил представа за настоящето и необходимостта проклятието да бъде разрушено. Съответно това се случва в “Newfound Freedom”, където героят щастливо се преборва със злото и намира нов смисъл на живота си. Ритъмът е жизнерадостен и насърчаващ, но за съжаление все така опростен, и не впечатлява с нищо. Историята завършва с “One Final Song”, в която Urban Breed се опитва да звучи едновременно мистериозно и да разгърне гласовите си способности до висоти, които просто не може да достигне. Парчето звучи буквално странно и недовършено, а опитите за вкарване на похвати в стила на Queen са меко казано комични.
В заключение на тази дълга и не особено оригинална история, можем да кажем следното: в чисто музикално отношение “Magic” има доста потенциал, но той е безмилостно потъпкан от плитка сюжетна линия и помпозни вокални напъни. Това може би се дължи и на факта, че създаването на концептуален албум, при това на тематика, изискваща познания и дълбочина, си е нож с две остриета. Въпреки всичко Serious Black бележат напредък и дано следващия път да се завърнат на сцената като истински фокусници.
