Вечно заледени полета, брулени от безмилостни виелици и сковани от прегръдката на могъщия Север. Вековни дъбрави, покрили планински склонове, снегът по които не е виждал лъчите на слънцето от незапомнени времена... И един самотен воин, поел по своя път през ледената пустиня. Един син на меча, претърпял тежки поражения, но оставил името си в историята на този свят с величави победи и завоевания. Кой е той ли?

Легендарният основател на Immortal е фигура, която не се нуждае от представяне в екстремната сцена. Завръщането на Demonaz Doom Occulta е точно толкова силно и безкомпромисно, колкото се надявахме през тези 14 години от “Blizzard Beasts” до днес. Не очаквайте нито скоростния и суров изказ от старите дни, заливащ слуха като морска буря, нито спокойната замечтаност на парчета като “Demonized” и “Perfect Visions”, с които демото от 2007-ма грабна вниманието на феновете. Сега Demonaz залага най-вече на атмосферичното начало, като взима най-епичното от музиката на Immortal и го обединява с равна доза вдъхновение от викингския период на Bathory, а на моменти се долавят и леки нюанси на Manowar-ско настроение.

Написан изцяло от Demonaz, но изсвирен от големите Ice Dale и Armagedda, албумът залага изцяло на разгърнати среднотемпови постройки, за да постигне едно величествено и обсебващо внушение. Асоциациите с царството Blashyrkh и неговите мразовити картини са неизбежни и няма как да е другояче; почеркът на един от бащите на съвременния блек метъл звук личи навсякъде. Ключовата дума тук обаче е мелодия - пластове от първокласни китарни хармонии изграждат скелета на песните, а сполучливи акустични отстъпления добавят богатство и пълнота. Вокалите звучат като комбинация между Quorthon, Abbath и дори Lemmy, но съвпадат изключително непосредствено с инструменталното построение на тавата, подсилвайки меланхоличното й усещане. Липсата на силно изразена вариативност е повече от задоволително компенсирана от впечатлението за монолитност и композиционна свързаност.

“March of the Norse” носи онази неописуема тайнствено-увличаща атмосфера, характерна за приказките и необятните фентъзи светове, които въображението населява. Макар да не блести с някакви чудеса от оригиналност, това е рядко искрена и естествена творба – своеобразен апотеоз на класическия северен звук, но и зенит в авторската фраза на Demonaz.