Ревюта
Група: Ensiferum      Албум: Two Paths      Автор: Alice      Септември, 2017
Ensiferum - Two Paths (ревю от Metal World)

В една ера, в която буквално всяка съвременна метъл и неметъл банда се опитва да експериментира и да се променя възможно най-много и най-често, за да остане релевантна, да обогати звученето си или да открие нови творчески пътища, фолк метълът също се отдалечава все повече от корените и есенцията си. За добро или за лошо, жанрът става все по-гъвкав, прогресивен и модернистичен, отклонявайки се от чистото фолк метъл, викингско и скандинавско усещане. Но в конкретния случай промяната и прогресията са най-вече нещо хубаво, тъй като говорим за една от най-опитните и влиятелни финландски фолк метъл групи на всички времена. След не особено добре приетия “Unsung Heroes”, който беше чудесен пример за това как се лежи стари лаври, и “One Man Army“, който се оказа дългоочакваното и впечатляващо завръщане, “Two Paths” сега е тук, за да продължи борбата за предишната слава. Ensiferum най-сетне се върнаха в правия път след доста години на скитане и очевидно са открили точния баланс между старите и новите влияния, печелейки обратно мястото си измежду най-добрите фолк метъл формации в света.

Записът започва с “Ajattomasta Unesta” – красива и омагьосваща интродукция на роден фински, акомпанирана от феерични женски вокали и невероятно нежни мелодични сола. Следва “For Those About to Fight for Metal”, която – нека си го кажем направо – има отвратително банално име, но ако успеете да игнорирате този факт, музиката всъщност ще ви изненада приятно. Чува се запазената марка харш вокали на Petri Lindroos, заедно с хорово пеене и скоростни китарни партии. Добавката на дигиталния акордеон на новодошлата в групата Netta Skog връща обратно спомени за златните години на Ensiferum. “Way of the Warrior” продължава в духа на предишната песен и вдъхновява скрития викинг да излезе наяве в пълна бойна готовност. Скоро след това е ред на заглавната композиция да донесе още малко от класическата финска епичност. Към този момент изплуват много сравнения с други групи, например с Amorphis, които биха звучали по точно този начин, ако увеличат скоростта и добавят повече традиционно звучене. И въпреки очевидните прилики между двата състава, Ensiferum продължават да клонят повече към дет метъл страната на нещата (което си личи и в “King of Storms”), докато Amorphis правят музиката си все по-лека и мелодична в последно време. Но точно след “бурята”, “Feast with Valkyries” създава напълно различна атмосфера с помощта на божествените вокали на Netta и вече познатия хоров елемент. Това определено е едно от парчетата, които биха ви накарали да се разтанцувате с огромна халба бира в ръка. Скандинавското празненство продължава с “Don't You Say”, която носи дори още повече енергия и живот. Изглежда, че към средата си “Two Paths” изведнъж започва да става все по-позитивен и енергичен с всяка следваща песен, включително и “I Will Never Kneel”. Тук се чува по-мелодичната страна на Ensiferum, придружена от още една приказна прелюдия, отново пресъздадена чрез магическия глас на Netta. След това “God Is Dead” внася леко пънкарски привкус заедно с отличителните си пауър метъл влияния и допринася за жанровата смесица в албума, както и за всички промени в темпото. Говорейки за смяна на темпото, “Hail to the Victor” забавя скоростта и призовава обратно тежкия звук и емоцията от предишните парчета. За жалост, също така ни приближава към края на записа с “Unettomaan Aikaan”, която е доста мрачна и тъжна, но въпреки това е чудесен финал. Но всъщност е на две песни разстояние, защото сме благословени с още две алтернативни версии на “God is Dead” и “Don't You Say”. Разликата тук е, че са добавени много повече пънк и рок елементи. Този своеобразен “бис” слага истински край на “Two Paths”.

Вече може да се каже, че кралете на финландския фолк метъл са обратно в играта и “Two Paths” доказва, че имат намерението да останат в нея. Седмият албум на Ensiferum затвърждава позицията им на върха и не оставя място за съмнение в нея. Това е вероятно един от най-разнообразните им записи, в който има по малко от всичко и за всеки. Но едно е сигурно – ако очаквате праволинеен фолк метъл звук, неминуемо ще се разочаровате. Затова се пригответе да отворите сетивата си и да приветствате промяната, както самите Ensiferum вече правят.

Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт