Thyrgrim не са вчерашна група, но по някакъв не особено заобиколен начин можем да кажем, че свирят вчерашна музика. Немският квинтет вярва в традициите и се стреми да ги поддържа. Това ще рече, че в новия им албум, “Vermächtnis”, няма да срещнеш нищо иновативно и нечувано досега. Тук звученето е такова, каквото се предполага, че трябва да бъде според принципите на блек метъла – гневно, агресивно, сурово. Качеството на записите е добро и това е може би единственото нещо, което доближава Thyrgrim до съвременната музика.
Шести пореден албум и блекарите продължават да свирят едно и също, без да се уморяват. Известно изтощение се долавя единствено във вокалите на човека, стоящ зад псевдонима Kain. Тези гърлени напъни са откровено болезнени за слушане, какво остава за изпълнение. Или Kain не си е научил техниката правилно, или е бил наистина пресипнал, докато е записвал. Писъците му не са писъци, а са по-скоро същинско дране. Високите честоти в повечето случаи изобщо ги няма. Човекът звучи като прегракнал начинаещ, а не като фронтмен на група с шест албума.
Проблемите, за съжаление, не спират дотук. Вокалите са толкова силни в микса, че малкото инструментални достойнства остават скрити при едно недостатъчно задълбочено слушане. А самите инструментални достойнства, повярвай, не са изобщо много. В по-голямата част си китарните хармонии се припокриват, а дори и да се внесе нещо свежо, еднотипният барабанен ритъм е склонен да унищожи всичко. Така че, за да се открие някаква мелодия в тази музика, трябва или с помощта на еквалайзер да се направи корекция, или просто търсенето не си заслужава. Нещо що-годе прилично може да се чуе в “Sterbend 3”, но там гореспоменатите проблеми оказват сериозна съпротива на слухоприятните части да излязат на повърхността. “Das Ende einer Reise” и “Offenbarung” споделят същата съдба.
Проблемът в цялата работа е, че дори и да се изрежат вокалите, чисто инструментално музиката е скучна. Това е идейно обезличен блек метъл, събрал и опитал се да закърпи заедно наследствата на най-големите в жанра. Резултатът, разбира се, е неуспешен. Добре е да се помнят традициите, но ако пречат на развитието, се оказват проблем. При Thyrgrim ситуацията е точно такава.
