Докато разноцветните листа падат по земята и слънчевите летни спомени започват да се сливат с тъмната и носталгична есен, перфектният музикален фон за това време се ражда в Сан Франциско и то точно навреме, за да стане част от студената меланхолия. Това е “Nausea”, дебютният албум на новосформираната от китариста David Scanlon банда Deliria. Заедно с вокалиста Adam Rupp и барабаниста Jared Klein, той стартира творческия път на Deliria като депресив дуум метъл формация и поставя обещаващо начало на творческото им пътешествие с впечатляващо многоизмерен и многолик концептуален албум. Цялостната тема, лириките и името на албума са тясно свързани с философията и идеологията на френския екзистенциалист Жан-Пол Сартр. Бързо става ясно, че албумът носи дълбоко и интригуващо послание и значение, но философското измерение не е най-важното тук. Най-съществената част от “Nausea” е не това, което можеш да чуеш и научиш, а това, което ще почувстваш вътре в себе си.
Не се случва често само четири песни да бъдат напълно достатъчни, за да разкажат история, да те накарат да се замислиш над съществуването си и целия свят около теб, и в същото време да те качат на емоционално влакче на ужасите, минаващо през всичките ти емоции едновременно. Този път случаят е точно такъв. “Nausea” прави и трите неща едновременно, дори много повече. Записът започва с “Bad Faith” и прекрасното ѝ мелодично интро със звучене, подобно на банди като Alcest, Les Discrets и цялата френска вълна от подобни артисти, но тук шугейз подходът е различен. Меките и утешителни шепоти бавно прогресират в по-тежка посока, но запазват красотата на композицията, чиято кулминация е мощният и сърцераздирателен финал. Следва “No Exit”, която има значително по-енергичен звук и продължава оттам, където първото парче приключва, а именно където нещата стават сериозни. Deliria постепенно разкриват същността си и целия обхват от жанрове, част от хипнотизиращата им енигма. Страхотните рифове и енергичните барабани лесно се забиват в съзнанието, заедно с демоничните вокални партии – по ирония на съдбата, без възможност за изход, което обаче при Deliria се оказва нещо добро. Една от многото изненади и обрати тук е омагьосващото аутро на “No Exit”, което връща обратно първоначалната приказна атмосфера, създаваща ярък контраст между светлите и тъмните нюанси на музиката им.
Заглавната пиеса отново е по-агресивна и морбидна (в най-добрия възможен смисъл) и с нейна помощ успяваме да извлечем вдъхновенията на Deliria. Разбира се, гвоздеят е оставен за финал и идва под формата на закриващата “Hell Is Other People”, която е най-доброто от групата до момента. Самото име повдига много въпроси и мисли и може да започне цяла дискусия по темата, но това е само дребна фракция от вселената на Deliria. Седемнадесетминутното парче (да, цели 17) комбинира всичко чуто до момента и добавя още много. Понякога и толкова дълги песни могат да изглеждат твърде кратки, когато остават още толкова много нечути и неизживени неща след тях. “Hell Is Other People” съдържа дори още по-силна емоция и напрежението в нея започва да се трупа веднага след финото и деликатно интро. Жегващите вокали на Adam Rupp разкъсват красотата на парчета и разкриват нов свят, изцяло създаден от ярост, тъмнина, отчаяние и лудост, която те поглъща и те прави свой пленник. Но както всички знаем, дори в най-непрогледния мрак се крие лъч светлина. В средата на парчето се появява прекрасно соло, което добавя нотка прогресив метъл и прояснява бездната, която го следва. Към края на албума има още една интерлюдия, още по-поетична и свръхестествена от последната, където е ред на пост-рок влиянията да заблестят по най-впечатляващия начин. Самият завършек на “Nausea” и последните няколко секунди от него са приятна и неочаквана изненада, която подчертава блус и джаз елементите в Deliria – сякаш си се събудил от странен сън и се хвърляш обратно в ежедневната реалност. Рязката промяна слага великолепен край на записа и оставя големи обещания за бъдещето.
Като първи албум в дискографията им, “Nausea” вдига много високо летвата за депресивните дуум метъли от Deliria, ако дори можем да ги определим така. Звученето им е смесица от твърде много жанрове, микроелементи и влияния, формиращи идентичността им, която няма как да бъде обяснена или поставена само в една рамка. Експлозията от емоции в дебютната им творба е най-голямото им оръжие и сигурен начин да си спечелят място сред най-добрите банди на сцената. Чрез само четири парчета те доказват не само инструменталния и композиторския си талант, но и философската и лирическа креативност, която прави “Nausea” истинско произведение на изкуството. Искреността и красотата на “Bad Faith”, страстта и гневът на “No Exit”, сумракът и опустошението на заглавната песен и творческия гений на “Hell is Other People” заедно формират хомогенната цялост на “Nausea”. Албумът успява да покаже есенцията си само за 36 минути, което определено поставя чудесно начало на кариерата на Deliria, а пълният им потенциал тепърва ще се отприщва с времето.
