Първата неделя на един от най-студените, сиви и мизантропски месеци в годината започва с едно също толкова мрачно събитие, но от много по-очарователен тип. На 3-ти декември в столичния клуб “Mixtape 5” се събират три прекрасни български състава, готови да изобразят три различни нюанса на тъмнината и красотата.

Първата група на сцената е Future Was Perfect. Те излизат с леко закъснение и за жалост към момента клубът е почти празен, че някой да забележи... но, както е казал поетът, “всичко е точно”. Това, което предстои, напълно компенсира каквито и да е пропуски в организацията. Залата е моментално взривена от експлозията, наречена Future Was Perfect, в която се крият толкова много различни стилове метъл, рок и какво ли още не, че е буквално невъзможно чутото да бъде определено. Ако смесим Opeth с Enslaved, добавим малко неравноделни български народни ритми, щипка джаз, бучка фънк и малко извънземен интелект, може би ще стигнем близо до истината. Едно е сигурно – който не е чувал за Future Was Perfect и ги гледа за първи път на живо, ще остане трайно зашеметен. Шоуто им е цяло удоволствие за сетивата, както от гледна точка на самата музика, така и на брилянтното изпълнение от всички музиканти. Дори и скъсването на струна на сцената не попречва на събитията и след светкавичната ѝ смяна, всичко продължава по реда си. Вечерта определено започва обещаващо.

Chaplin’s Dream е още една от изключително талантливите банди от родния ъндърграунд и пасва идеално в контекста на концерта, въпреки че е вероятно най-различната от трите групи в лайнъпа. Малката зала на “Mixtape 5” започва да се позапълва и шуменците значително раздвижват пейзажа пред очите ни – този път с енергични дрезгави вокали, втежнена атмосфера и малко размятане на коси. Отново виждаме напълно технически издържано представяне, впечатляващи китарни моменти и силно изявено присъствие от страна на четворката. Положението със стиловото им е определение е твърде сложно, колкото и при първата банда, а разнообразие в чисто новия им албум “Genesis” определено не липсва. Комбинацията на вдъхновения, почерпени от Pantera, с прогресив рок и метъл влияния, е много печеливша и от време на време предизвиква неочаквани обрати. “Host” например разкрива по-романтичната им страна и нежните ѝ напеви, съчетани с магични сола, за момент коренно променят обстановката. Нещата като че ли плавно се приближават към готическия романс на колегите им от Velian. Сетлистът включва общо десет авторски парчета и изненадващ бис – трибют към Sepultura с парчето “Territory”. Това е всичко и от Chaplin’s Dream.

След космическите експерименти на Future Was Perfect и ударното шоу на Chaplin’s Dream, вече е ред на светулките да разсеят неделния сумрак. Макар и неусетно, вече мина доста време от създаването на Velian, през което те успяха да се утвърдят на българската сцена и да тръгнат смело напред по недотолкова утъпканата у нас пътека на прогресив и дарк метъла. След множество успешни концерти по света и у нас и издаването на EP-то “Fireflies”, те събраха и голям брой последователи, които за жалост днес са в твърде рехав състав, но всеки от малкото присъстващи знае точно какво предстои. А именно – емблематичната едноименна песен от първото EP. Въпреки че този път са с един китарист по-малко на сцената, блясъкът на инструменталното изпълнение на Velian е отново ослепителен. Визуалното шоу, мултимедията на екраните и сценичното облекло също са на ниво и съобразени със заобикалящата атмосфера. Заедно с добре познатата ни “Maiden of Stone” и последвалата “Spirits”, публиката започва да се ентусиазира, но скоро отново утихва по време на меланхоличните “Graveyard of Love” и “Broken”. Имаме и щастието отново да чуем неземния кавър на Nevermore, “Forever”, който все по-често присъства в концертния сетлист на Velian. Оттук насетне списъкът с песни става все по-енергичен и стилово втежнен, продължавайки с “Darkness Within” и “Godless”. Парадоксално, но колкото и печални и безнадеждни да са текстовете и цялостното вдъхновение на групата, на живо енергията им е толкова силна, че трудно могат да те оставят да се поддадеш на тягостните чувства. “Burning Halo” и “Power” също са от по-агресивните от вокална гледна точка изпълнения и още по-техничните от китарна такава, но, за жалост, неизбежно ни приближават към финала на мрачния спектакъл. И ето ги и тях, последните две парчета за вечерта, страхотните “Building Cages” и “Silent Assassin”. Както винаги, истински празник е да ги гледаш на живо и единственото жалко в случая е, че твърде малко хора стават негови свидетели. Но няма нужда да се притесняваме за Velian, защото е ясно, че са способни да пълнят цели зали със звука на приказната си музика и ще го правят много пъти занапред. Същото се отнася и за Future Was Perfect и Chaplin’s Dream, които заедно с тях формираха перфектното концертно трио.