За по-малко от две десетилетия на пръв поглед странната кръстоска между метъл и фолклор успя да се развие и утвърди до такава степен, че дори стана водеща сила на тежкта музика. Макар и вече далеч от своя зенит, фолк метълът продължава да ражда качествена музика, която се измества все повече от комерсиалното към бутиковото. Днес, когато големите в този специфичен поджанр са пристъпили към безвъзвратно модернизиране на творчеството си с цел да запазят имената си максимално дълго в светлините на прожекторите, е наистина освежаващо да чуеш група, която свири фолк метъл – такъв, какъвто трябва да бъде изначало.
Heidevolk, дори и с по-малко албуми, са едно от големите имена, само че за разлика от колегите си, те досега не са прибягвали до революционни експерименти, затова и с времето се превърнаха в еквивалент на постоянство и качество. Не ме разбирай погрешно, не искам да кажа, че тъпчат на едно място. Напротив, холандците бележат огромно развитие с всяко свое следващо издание. Само че при тях всяка промяна настъпва постепенно. И ако вече ти е писнало във всеки метъл албум да слушаш брейкдауни, математически прецизно изчислени рифове в drop Q, и/или помпозни симфонични завеси, то “Vuur van Verzet” ще те изненада приятно.
Откриването е тежко и сурово. В самото начало “Ontwaakt” впечатлява с целоакордно изсвирен блекарски риф. Тук е очевидно влиянието на класикът Vratyas Vakyas – на места приликите с Falkenbach са огромни, и това е повече от чудесно. Двукасовият ритъм и вокалните двугласия от Lars Vogel и Jacco de Wijs ни показват, че въпреки влиянията, това са си Heidevolk с техния типичен и отдалеч разпознаваем стил. “A Wolf in my Heart” е втората песен от албума. Тук интерес предизвиква най-вече английският текст – нещо нетипично за групата. Парчето е бързо и запомнящо се, а с лирическите си особености става лесно и за припяване. И все пак, хубаво е, че по-голямата част от албума си е на нидерландски, това е чарът на Heidevolk.
Енергични и особено внушителни са “Britannia” и “Gungnir”. Първата, със своята проста структура, позната от творчеството на групи като Sabaton, е обречена да бъде постоянно занапред част от сет листа на групата. Втората красноречиво доказва, че една песен може да е наистина епична и без да бъде пресолявана от многобройни пластове оркестрации. Особено внимание заслужава най-късото произведение в албума. Акапелната “Yngwaz Zonen” ни пренася на бреговете на Северно море, където викингският хор звучи магично. Само можем да си представяме за каква красота на звука може да става въпрос при слушането на подобна творба на живо.
