Основната цел на музиканта е да откъсне слушателя от потискащото ежедневие. Много по-трудна обаче е работата на тези, които не само отразяват мрачната реалност, но и предлагат стратегически план за противодействие. Във време, когато политическата коректност и цензурата заплашват да ни върнат в Средновековието, някои използват трибуната си повече за PR (да, сочим с пръст Dave Mustaine), отколкото за реален призив към обществото. Други обаче се наемат с често рискованата задача да отворят очите и ушите на феновете си за ужасяващата действителност.
Orphaned Land са от втория калибър – уникални както с дискографията си, така и с хуманитарната си ангажираност, засвидетелствана от отличие за мир и международна петиция за Нобелова награда за мир. Това, че произхождат от постоянно раздирания от конфликти близкоизточен регион, придава допълнителна сила на гръмките им послания. Ако преди пет години шедьовърът “All is One” разгледа темата за религията като водещ фактор за противоречия и войни, то “Unsung Prophets and Dead Messiahs” отива още по-далеч и взима под прицел онези кукловоди, скрити зад правителствени маски и медийни лъжи. Болезнените теми отново са поднесени с изключителна изтънченост – все пак, ако има състав, способен да претопи стереотипите и културните ограничения, то спокойно можем да отдадем лидерското място на шайката на Kobi Farhi.
Липсата на Yossi Sassi, отговорен за музикалната страна на философията на Orphaned Land, е компенсирана от Chen Balbus, който тук влиза в ролята на основен китарист, и новия струнник Idan Amsalem. В резултат на по-сериозната китарна насоченост, “Unsung Prophets and Dead Messiahs” звучи като едно по-мрачно и тежко, но логично продължение на предшественика си. Kobi пък черпи лирическо вдъхновение от описаните в „Алегория за пещерата“ затворници, които обричат сами себе си, сляпо отказвайки да възприемат концепцията за свобода. Връзката със съвремието звучи още по-плашещо в тържествените хорове и симфоничност на “The Cave”. Възпявайки темата за медийните манипулации в “We Do Not Resist”, Kobi отприщва цялата си вокална ярост с раздиращ рев, подсилен от стабилна метъл основа. “In Propaganda” омагьосва слушателите с мелодии на саз и бузуки, докато цял оркестър демонстрира красиви съчетания между рифове и ориенталска стилистика. Още по-естествено звучат “All Knowing Eye“ и “Yedidi”, изпълнени на родния език на бандата. Прогресив рок легендата Steve Hackett (Genesis) се включва със стилно соло в “Chains Fall to Gravity”, a Hansi Kürsch (Blind Guardian) извисява глас над припевите на “Like Orpheus”, придавайки епичност на парчето. “My Brother’s Keeper” e реверанс към забравените месии – хората, жертвали живота си в името на общи каузи. Музиката ни превежда през контрастни моменти на мрак и светлина, отстъпващи пред заплашителните сирени и речитативи на “Take My Hand”. В “Only the Dead Have Seen the End of War” Tomas Lindberg (At the Gates) ни връща към дет метъл корените на Orphaned Land, а епилогът “The Manifest” закрива опуса с финално предупреждение от Джордж Оруел: „Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги. Поуката от този кошмар е проста – не му позволявайте да се случи.“
Без да поучава, “Unsung Prophets and Dead Messiahs” ни призовава да възвърнем част от човечността си – забравена, но не и изгубена. Orphaned Land звучат не само поразително пророчески; музиката им е толкова монументална, че ще усетите приливи на радост, тъга и гняв, докато я слушате. Пригответе се да започнете новата година по начин, който ще остане в историята, благодарение на една от най-самобитните групи в наши дни.
