Успехът на Three Days Grace далеч не може да бъде описан като „три дни слава”, както името им намеква. Това е група, която всеки в определен период е чул, а хитове като “Animal I Have Become”, “Never Too Late” и “Pain” са слушани от милиони хора по света. И макар драматичната смяна на фронтмен да оказа въздействие върху начина, по който музиката им звучи, новият албум “Outsider” показва, че все у тях има желание за развитие и още неща, които имат да кажат.
В този проект се очертава продължението на поставеното ново начало след напускането на Adam Gontier. Новият фронтмен Matt Walst успешно се вписа в състава през 2013-а година и започна изграждането на нов път, по който цялата група да тръгне. Дали това е правилният път, е твърде рано да се каже, но конкретно “Outsider” има своите силни и слаби страни.
Инструментално погледнато, прогресиите на акордите остават все така лишени от виртуозност и в ниските тоналности. Изглежда, че Three Days Grace, начело с Walst, са останали верни на звученето, което предишната тава носеше. Разликата в звука е единствено в прибавянето на електронни елементи и ефекти в малки (“Strange Days”) и не толкова малки (“Love Me Or Leave Me”) количества. Не е препоръчително Three Days Grace да си играят много с ефектите обаче, защото очевидно растат обратнопропорционално на качеството на музиката. За щастие, “Outsider” не е успял да бъде развален от електрониката, която се среща в него.
Запазена е и тематичността в текстовете на песните. Ако “Human” говореше за човека-машина, изгубил способността да чувства, то “Outsider” представя пък аутсайдера – самотния вълк, търсещ мястото си в света. Засягат се лични теми и се заявяват обществени позиции, макар и текстовете да не са гениално измислени или нещо оригинално сами по себе си. В комбинация с вокалите на Walst, тази тематичност и проблематика на текстовете оформя като цяло новия дух на групата в момента. Но не липсата на нещо оригинално е стряскащото, а показаната несериозност по отношение на цялостния облик на дванайсетте парчета.
Новият албум на канадците е една дълга 39-минутна композиция, която няма кулминация и развръзка и съответно оставя слушателя разочарован. Началото с “The Mountain” е силно, продължено от страхотните любовни песни “Infrared” и “Nothing to Lose but You”. Но колкото по-навътре в “Outsider” навлиза слушателят, толкова повече започват да преобладават монотонните мелодии, претупаните текстове и натрапващите се електроники, начело на които стои “Love Me or Leave Me” – парче по силите на туко-що започваща тийн рок група, но не и на Three Days Grace, способни на много повече. Някои мелодии от “Outsider” просто звучат като рециклирани от същия албум и преповтарянето на еднакви ритми, рифове и дори вокални тонове кара всичките 11 трака да звучат еднакво и да сливат лошите продукти с добрите такива, оставяйки горчилка.
Three Days Grace са далеч от аутсайдери. Хората по света все още ги обичат и подкрепят въпреки драматичния период, през който преминаха. Дори и Matt Walst доказа, че може страхотно да запълни празнотата, която Adam Gontier остави – “Nothing to Lose but You” дори звучи като версията на “Never too Late” на Walst. Но след “Human”, “Outsider” изостава по отношение на качеството на траковете си, някои от които са просто излишни. Затова нека се надяваме следващите продукти да са просто поредната „планина”, а те да „продължават да се катерят”, точно както в текста на “The Mountain”.
