Ревюта
Група: Axel Rudi Pell      Албум: Knights Call      Автор: Arwen      Март, 2018
Axel Rudi Pell - Knights Call (ревю от Metal World)

Когато стане въпрос за добри китаристи, няма как да не отдадем дължимото на хер Axel Rudi Pell. Действайки с творчески замах и немска прецизност, виртуозният музикант гради своята дългогодишна кариера върху безотказно работещата формула: мелодични сола, облечени в епичните метални доспехи на здрав хард рок/метъл звук, но и носещи нежно сърце и сантимент към балади. Традицията продължава и в 17-ия студиен запис на бандата му, озаглавен “Knights Call”.           

Средновековната тематика ни приветства още от обложката на албума и продължава в откриващата “The Medieval Overture (Intro)” – преход и подготовка за същинския кръстоносен поход. Последният започва стремглаво с “The Wild and the Young”, която моментално влиза под кожата с чудесни китарни рифове и енергично темпо. Същото важи и за “Wildest Dreams”, наситена със заразителни рефрени, клавири в стила на Deep Purple и галопиращите мелодични сола на Axel. Вокалите на Johnny Gioeli също са на очакваното високо ниво и допринасят за цялостната атмосфера на записа. Доста шаблонната “Long Live Rock” не блести с кой знае какви открояващи се моменти, но пък е приятна за слушане и до някаква степен задължителна за жанра. Следва първата от двете дългосвирещи композиции в албума – “The Crusaders of Doom”, която сякаш пресъздава марша на тежко въоръжените кръстоносци със своя насечен ритъм и монолитни рифове. Истински приятната изненада идва с “Truth and Lies” – прекрасен инструментал, демонстриращ майсторското изпълнение на Axel, както и потенциала на останалите музиканти в групата, и предлагащ глътка свеж въздух. Естествено, идва ред и на баладата “Beyond the Light” – та къде се е чуло и видяло албум на Axel Rudi Pell без докосващи и сантиментални лирики. В случая интересното е, че е в единствено число, за разлика от повечето предходни записи, където преобладава съотношетние 1:1 между бавни и бързи парчета. Вероятно по-емоционалните фенове ще отчетат това като пропуск, но всъщност “Knights Call” предлага нещо по-важно – приятно разнообразие. Темпото се покачва отново в “Slaves On The Run”, но чувството е подобно като в “Long Live Rock” – парчето има чар, но попада в примката на клишето и дори виртуозните инструментали не могат да го измъкнат от нея. Нещо подобно се случва и във “Follow the Sun”, но, за щастие, не чак в такава степен, а по-скоро клонящо отново към стила на Deep Purple, с чудесни китарни дуели и енергично темпо. Финалният опус и най-продължителният в албума (почти 10 минути!). “Tower Of Babylon” отново е облечена в тежките доспехи на монотонно темпо и протяжни рифове, които идват трудни за възприемане, особено в края на творбата, и звучат като излезли изпод перото на банди като Symphony X например.

“Knights Call” със сигурност ще събере под знамената си верните тамплиери и няма да разочарова и новопокръстените фенове, както и всеки любител на осемдесетарския хард рок. И макар донякъде да изтупват и навличат отново носените брони, Axel Rudi Pell доказват за пореден път, че знаят как се кове стоманата и познават пътя към сърцето както на дамите, така и на суровите рицари-метълисти.

Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт