Ревюта
Група: Kamelot      Албум: The Shadow Theory      Автор: Sharon      Март, 2018
Kamelot - The Shadow Theory (ревю от Metal World)

Успешното развитие след шокиращата за мнозина раздяла с Roy Khan бе показателно за инстинктите за оцеляване на Thomas Youngblood и компания. Готическата концептуалност на “Silverthorn” и индустриалният апокалипсис в “Haven” ни убедиха, че Tommy Karevik може да звучи емблематично и извън рамките на Seventh Wonder. Новият албум на Kamelot, “The Shadow Theory”, посреща барабаниста Johan Nunez, включен в работния процес след оттеглянето на Casey Grillо, а тавата бе рекламирана като свежа промяна в звученето на американците. Макар че сме свикнали на всякакви грандомански презентации, Kamelot не си падат по празните приказки и в никакъв случай не биха ни разочаровали… или напротив?

Удобната ниша в случая изиграва лоша шега ако не на бандата, то поне на феновете, очакващи музикален шедьовър, разкриващ нови хоризонти в музиката на симфоничните пауър/прогресив метъл флагмани. На първо слушане, всичко необходимо за първокласен Kamelot е налице: от бъдещия концертен хит “Phantom Divine”, близък до класиките “Karma” и “Epica”, през фолклорната “Burns to Embrace” и мощните китарно-клавишни атаки в продължението ѝ “The Proud and the Broken”, до красивите баладични дуети (“In Twilight Hours”, “Stories Unheard”) с Jennifer Haben от Beyond the Black. За съжаление, истински стойностните моменти се изчерпват дотук, а когато теглим чертата, повече от половината запис се оказва ако не излишен, то странно познат и слушан под други заглавия в предишните творби на групата.

Kamelot винаги разчитат на ударни сингли при представянето на нов материал, затова посрещаме избора на невпечатляващата “Ravenlight” с повдигнати вежди. “Amnesiac” и “Kevlar Skin” звучат като бонус материал, за който не е имало място в “Haven” – от самоплагиатствания механизиран звук до лирическата експлоатация на темата за изкуствения интелект и медиите, поробващи обществото, чиито нужди обслужват. Симфоничните елементи и солата на Youngblood се губят в безличната атмосфера на “Static” и почти неокласическата “Vespertine (My Crimson Bride)”, а клавирите на Oliver Palotai остават на заден план в “Mindfall Remedy” – съмнителен опит за повторение на “Liar Liar” с разликата, че ролята на Alissa White-Gluz тук е поверена на екстремната фурия Lauren Hart от Once Human.

И преди да ни обвините в прекомерна критика и дребнавост – наясно сме, че дори заслужените фаворити имат както лимит на възможностите си, така и право на грешки. Тъкмо заради високите изисквания, които Kamelot сами си поставят, не смятаме, че компромисни решения като “The Shadow Theory” им отиват – албумът разваля иначе прекрасната им 20-годишна статистика и прави стъпка назад в чудесната дискография на състава.

Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт