Една максима гласи, че няма лоша реклама, обаче през последния месец Crematory усърдно се постараха да я опровергаят. Днес групите правят какво ли не, за да се рекламират, но едно е Chad Kroeger и Corey Taylor да се скарат помежду си, за да промотират бъдещите си издания, а съвсем друго е действието на Crematory. Не можеш да обиждаш феновете си! Просто не можеш! Това е път, по който никой музикант не трябва да поема. Да, хората вече не купуват дискове. Да, стрийминг услугите не плащат достатъчно. Да, има хора, които ги мързи да ходят не само на концерти, но и въобще на всякакви културни мероприятия, обаче едва ли точно това ще да е целевата ти група.
Нямаше как тези неща да не бъдат споменати, нищо, че този материал би следвало да е насочен чисто към музиката. Но за това самата група си е виновна. Е, ще ги бъде или няма да ги бъде Crematory? Оставяме най-новият им албум да даде отговор.
“Oblivion” е противоречиво издание. В него има от всичко. От някои песни ще настръхваш и ще продължаваш да си ги пускаш отново и отново, а за други няма да се сетиш никога повече. Героичното начало, което поставя интрото “Expectation”, дава сериозна заявка за нещо силно, а закриващото “Please welcome… Crematory!“ покачва още повече очакванията. Явно интрото си отговаря на името. После започва песен на Samael. Сериозно, до първия припев сякаш си пуснал произведение от последния запис на швейцарските индъстриъл легенди. Вече на припева всичко си идва на място, а приликите със Samael не се оказват нещо лошо. Всъщност “Salvation” е сред по-силните песни тук.
След това, за съжаление, се сблъскваме с първата греда. С еднотипното си темпо и посредствени вокални линии, “Ghost of the Past” не впечатлява с нищо. Затова пък следващата я “Until the Dawn” къса глави. Страхотен припев, страхотно съчетаване на чисти и харш вокали! Въобще, хит като по учебник. “Revenge is Mine” налага по-спокойно темпо, но пък тук изпъкват клавирите, които внасят интересна динамика. С “Wrong Side” Crematory най-после ни показват защо хората ги определят като готик изпълнители. И макар тази песен да не е избухваща като “Salvation” и “Until the Dawn”, тя ни показва другата страна на групата – спокойна, но в същото време романтично драматична. И всичко това достига своята абсолютна кулминация в “Stay With Me”, която се явява най-завършеното и изпипано произведение в албума, носещо отдалеч етикета Crematory.
“For All of Us” опитва да върне силовото начало и донякъде успява. Чисто инструментално парчето изобилства от технични рифове – къде насечени, къде не. Припевът не е от най-силните и сякаш е закърпен за песента. Хомогенната свързаност не е толкова добра. Но пък тези миниатюрни проблеми веднага могат да бъдат простени, защото втората греда предстои. “Immortal” е от тези песни, които те карат да се чувстваш някак неловко докато ги слушаш. Захаросана, сладникава и много мажорна. Не си заслужава. Тук обаче влиза в сила т.нар. “света троица”: “Oblivion”, “Cemetery Stillness” и “Blessed”. Това са три особено силни произведения, а “Cemetery Stillness” директно може да се постави редом до “Stay With Me” и “Until the Dawn” в групата на големите три. Ако имаше друго място, закриващата “The Demon Inside” щеше да споделя различна съдба, но в случая тя остава в сянката на предхождащите я пиеси.
В крайна сметка, “Oblivion” е силен албум – способен да е конкурентен дори в среди, в които няма амбиции да присъства. Песни като “Salvation” и “Until the Dawn” могат да заглушат цели пауър метъл албуми, а със сигурност целта изобщо не е такава. “Stay With Me” и “Cemetery Stillness” поставят основите за реанимация на и без това почти издъхналия готик метъл. Като се изключат едно-две недоразумения, може да се каже, че Crematory предлагат най-силното си издание от години насам.
