The Word Alive са група, принадлежаща на метълкор жанра, който винаги се е отличавал със своята неугасваща енергия в песните, най-ярко изразена при изпълнение на живо. И макар и много метълкор групи да промениха изконно стила си и да поеха по други пътища, именно тази буйна и нестихваща емоция поддържа огъня на този жанр. В новия албум на американците от Аризона, тя отново е жива – и гори страстно.
Violent Noise – „насилственият шум”, който The Word Alive са създали, е симбиозата, получена между старите и новите TWA; между предишния им албум “Dark Matter” – тъмната материя на електронните елементи и леките стилове, и ядосаната крещяща природа на миналите им проекти като “Deceiver”. Би трябвало този шум наистина да съществува „насила”, защото изглежда трудно постижимо двата контрапункта на музикален стил трудно да бъдат съчетани успешно в нов проект. Но TWA постигат златната среда и за пореден път влагат страхотна енергия и страст в песните си.
Забелязва се известно израстване в начина, по който групата пише текстовете си. Във “Violent Noise” на мястото на ядосаните и неуморни протести срещу света застават утешаващи и сърцераздирателни текстове, вдъхновени от болката, видяна от главния текстописец Telle Smith у самия него и хората, които го заобикалят. Силно докосваща е “War Evermore”, написана в деня на смъртта на Chester Bennington от Linkin Park в негова памет. Ако преди песните подаваха ръка на слушателя, за да стане и не губи време в отчаяние, то сега те застават до него, за да превържат раните му. Изобщо, явна е промяната на мирогледа у американците, които, макар и да са още млади, не може да се отрече, че са станали по-мъдри.
На музикално ниво също има промени. През 2016-а година напускането на Luke Holland лиши The Word Alive от много креативен и талантлив барабанист. Затова във “Violent Noise” новите бийтове са по-опростени, а преходите – не толкова сложни в сравнение с преди. Но това е за сметка на друго. Китарите на Tony Pizzuti и Zack Hansen продължават да прогресират след всеки албум, като в последния проект на групата са онова, което компенсира с креативността си. Бас линиите също са тяхна заслуга след напускането на Daniel Shapiro през 2017-а. Telle Smith пък продължава да изпълнява и яростни тежки, и нежни леки вокали. Независимо от осемте години scream пеене зад гърба си, фронтменът впечатлява с висок диапазон и страхотна техника.
Синтезирайки всичките усилия на отделните членове, се получава един проект, който няма лош трак и заслужава да получи шанс да бъде харесан от слушателя, макар и да е различен от обичайното. И макар и преодолели разтърсващи смени в състава си и отклоняването от пътя на “Deceiver” и “Life Cycles”, The Word Alive продължават насилствено да създават своите „шумове” и да изгарят и да се съживяват след всяка песен, която изпълняват. А когато има такъв огън в творчеството им, най-доброто за тях тепърва предстои. Независимо от жанра, който ще изберат.
