Blind Guardian са на път да затворят поредната страница в книгата на музикалните си пътешествия - ерата на “A Night At The Opera”. След последния си концерт във Виена за това лято, те приключват успешно дългия период на записи и концерти. Вокалистът Hansi Kursch и китаристът Marcus Siepen говорят за концертния “Live”, за “A Night At The Opera”, за бъдещия студиен запис, както и за фестивала Blind Guardian Open Air.
Как записахте лайв-албума?
Hansi: Записахме около тридесет концерта, след което слушахме лентите и избрахме най-добрите изпълнения. Подборът не беше лесен - когато свириш на живо, даваш всичко от себе си и това не винаги се отразява добре на крайния звук.
Албумът 100% на живо ли е записван?
Hansi: Да. Не сме добавяли нищо в студиото, просто го смесихме. Знам, че много банди записват отделно вокалите или солата, но ние не одобряваме такъв подход…
Мислиш ли, че издаването на такъв албум сега ще намали интереса на феновете към бутлези и въобще какво е становището на Blind Guardian по отношение на такива записи?
Hansi: Дали ще намали интереса - не знам, едва ли. Закоравелите фенове винаги ще се снабдяват с бутлези, въобще с всичко, което има нещо общо с любимата им банда. От друга страна, мнозина не понасят отвратителното качество на бутлезите, затова решихме, че е време за официален втори лайв албум. А самите ние нямаме нищо против бутлезите, както и против mp3-ките, които много хора наричат незаконни. Това е просто начин музиката да достигне до повече хора, а който реши, че групата заслужава парите му, така или иначе ще си купи оригинални албуми. По същата причина не одобряваме и защитите против копиране на CD-тата, които все повече компании налагат напоследък.
Сериозен ли е този проблем?
Hansi: Лейбълът ни е в ужас, понеже много от бандите му продават по-малко, отколкото преди. Ние, например, продадохме от “A Night At The Opera” толкова копия, колкото и от “Nightfall in Middle-Earth”. Това напълно ни устройва, макар прогнозите да бяха за доста по-големи продажби.
Според някои “A Night At The Opera” е препродуциран…
Hansi: И аз съм чувал подобни мнения. Това донякъде беше необходимо решение от наша страна… самата музика го изискваше. Целяхме да запишем нещо, различно от всичко правено от нас преди. Записвахме в нашето собствено студио в Крефелд. Когато влязохме в студиото, нямахме завършени, предварително написани парчета, а само нахвърляни идеи. Не ни притискаха срокове и можехме да правим каквото си искаме. Наясно съм, че “A Night At The Opera” е доста изискващ албум спрямо феновете.
Мислиш ли, че бихте могли да запишете албума в кое да е студио?
Hansi: Труден въпрос. Някои от най-добрите парчета, като “Sadly Sings Destiny” и “Punishment Divine”, не бяха завършени чак до последния момент. Същото беше и по време на записите към “Imaginations From The Other Side”, когато приключихме с “Bright Eyes” в самия край на престоя ни в студиото. Теоретично погледнато, сигурно бихме могли да запишем “A Night At The Opera” къде да е, но би излязло много по-скъпо.
Iced Earth смениха вокалиста си. Това ще се отрази ли по някакъв начин на новия Demons And Wizards?
Hansi: Ни най-малко. Заплануван е за пролетта на 2004-а и наскоро получих музиката от Jon, тъй че ще се захващам с вокалните хармонии и текстовете. Колкото до случилото се в Iced Earth… Познавам Matt и Jon много добре, и разбирам решението на Matt. Дой ми е добър приятел, но Jon ми е още по-скъп. Заедно сме изминали дълъг път, преживели сме много неща…
Какво мислиш сега, поглеждайки към изминалите две години?
Hansi: Е, доста труд хвърлихме и сигурно ни се е отразило. Очакванията към нас бяха големи, заради голямата пауза между “Nightfall…” и “A Night At The Opera”. Барабанистът ни Thomen си контузи ръката, но вече се възстанови и е в състояние да свири почти всичко необходимо… Е, без “Battlefield” и “The Curse Of Faenor”, понеже това са адски трудни парчета откъм барабани. Като цяло прекарахме невероятно, благодарение най-вече на феновете си.
Какво ще кажеш за току-що отминалия Blind Guardian Open Air? Хората адски се изкефиха, на Valhalla си продраха гърлата да пеят...
Marcus: Да, беше велик момент. Учудващо е как толкова много хора харесват тази песен. Никак не ни подразни, че на нея се изкефиха най-много, макар да е от стария ни репертоар - тъкмо напротив!
Колко души събрахте в Кобург?
Marcus: Между седем и осем хиляди, струва ми се. Когато планирахме цялото мероприятие, не знаехме какво да очакваме. В официалния ни форум се появиха впоследствие много положителни отзиви, което ме радва.
Фестивалът ще има ли продължение?
Marcus: Обмисляме такава възможност, но първо трябва да направим равносметка на тазгодишния. Най-много зависи от това дали ще можем отново да използваме същия терен. Не че няма и други подходящи, но този специално е идеален. В момента очакваме реакциите на хората от града.
Как би изглеждал следващият такъв фестивал? Ще направите ли пак две отделни шоута?
Marcus: Зависи. При всички положения бихме искали да се получи нещо специално. Най-вероятно това ще са единствените ни концерти за 2004, защото през тази година ще работим върху предстоящия си албум.
Какво представлява Кобург? Прилича на изоставен град.
Marcus: Всъщност е стара военна база, използвана за обучение на войниците, охраняващи границата. Разформирована е преди години. Има големи предимства - не се налага да правим импровизирано палатково градче като във Вакен - можем да използваме направо старите сгради.
Една от причините да организирате фестивала, беше записването на DVD, за което използвахте 12 камери. Кога можем да го очакваме в магазините?
Marcus: Е, смесването ще отнеме известно време. Все още имаме няколко планирани концертни участия, след които ще се захванем с продукцията на DVD-то. Би трябвало да е готово до края на годината.
Какво ще присъства на него?
Marcus: Със сигурност много парчета от фестивала - между 15 и 20. Също така записахме и цялото шоу от Вакен през 2002 и ще включим 5-6 песни и оттам. Имаме тонове записан бекстейдж материал, който феновете биха харесали - въобще нещата са много, така че DVD-то най-вероятно ще е двойно.
Откъде се взе тъй внезапно сингълът “The Bard’s Song”?
Marcus: Докато отсявахме материала за концертния албум, се натъкнахме на доста различни версии на това парче, всяка от които звучеше страхотно. Феновете непрекъснато се стремят да ни докажат, че тъкмо в техния град е най-вярната и отдадена публика. Е, за нас няма най-добър град, навсякъде изживяването е различно. Този сингъл беше направен най-вече за да могат хората да се чуят сами и да преценят. После пък ни хрумна да запишем песента в студио с нов аранжимент, защото вярвахме, че може да се получи още по-добре, отколкото в “Somewhere Far Beyond”. Според мен новата версия на The Bard’s Song звучи сякаш я изпълняваме на живо…
Планирате ли да презапишете други стари парчета?
Marcus: Всъщност не. Много хора настояват да запишем старите демо парчета, или пък тези от периода на Lucifer’s Heritage. Това по принцип е възможно, в албум от рода на “Forgotten Tales II”, но за момента нямаме такива планове.
Как върви работата по новия ви албум?
Marcus: Планирано е да се появи в началото на 2005-а, но нали знаете как са нещата с композирането и записването - никога не можеш да си сигурен кога ще си готов. Още не сме започнали да пишем парчетата. Това ще стане в края на есента, след като приключим с работата по DVD-то. Искаме да направим този албум по-скоро, без четиригодишната пауза след “Nightfall…” Записите ще отнемат около шест месеца, доколкото мога да преценя.
Е, все пак ще е по-бързо, отколкото при “A Night At The Opera”.
Marcus: Причината въпросният албум да отнеме 14 месеца е следната: материалът беше композиран в студиото, по време на самата звукозаписна сесия. Освен това работехме само с един звуков инженер, докато “Nightfall…” бе записан с помощта на четирима.
Имаш ли представа как ще звучи предстоящият ви албум? “A Night At The Opera” беше доста сложен. Колко далече бихте стигнали след песен като “And Then There Was Silence”?
Marcus: Хаха, не много по-далеч. Бихме могли да използваме и 400 писти заради спорта, но е безсмислено. Честно казано, нямаме представа как ще звучи, но със сигурност ще се различава значително от “A Night At The Opera”. Не е изключено да направим някой по-праволинеен спийд албум, кой знае…
Как стоят нещата със симфоничния проект?
Marcus: Въпросът все още стои отворен. Всъщност отдавна работим по него - много хора мислят, че сме започнали да композираме чак когато се свързаха с нас във връзка с филма по “Властелина на пръстените”, но не е така. Чак през 94-а, на Andre му хрумна тази идея, след като композирал разни интерлюдии на синтезатора си. Hansi записа вокали към музиката му и до днес са завършили пет парчета.
И как звучат те?
Marcus: Доста различно от това, което бихте очаквали. Няма никакви китари - дори акустични. Има някои типични BG-елементи, като вокалите, но музиката е с доста по-класическо звучене. Не сме решили кога ще го издадем, дори не знаем дали ще можем да го пуснем като самостоятелен албум. Със сигурност студийният ни диск ще бъде пръв.
Едно от най-страхотните парчета в текущия ви сетлист е “And Then There Was Silence”. Когато писахте песента, планирахте ли да я изпълнявате на живо?
Marcus: Не, ние не работим така. Записваме парчетата както искаме да звучат в самия албум, след което по време на репетициите преди турнето решаваме кои ще изпълняваме на живо. Специално с “And Then There Was Silence” беше трудно, понеже на сцената не можеш да разполагаш с толкова инструменталисти, колкото свирят в нея, нито с 20 вокалиста… Трябваше да я преаранжираме, така че да запазим основната идея от студийния запис и същевременно да я пригодим за концерт. Най-трудно беше с преплитащите се вокални хармонии - трябваше да определим кой точно кое да пее и т.н. Спомням си, че за пръв път изпълнихме песента на един концерт в Япония тази година и публиката адски се изкефи.
Всеки, който някога е присъствал на ваш концерт, знае колко силно ви подкрепят феновете, пеейки заедно с Hansi. Разчитахте ли на това, когато адаптирахте “And Then There Was Silence”?
Marcus: Наистина, където и да отидем, ни очаква огромен “хор” от фенове, което е чудесно. Понякога трябва да експериментираме, защото не знаеш как ще реагира тълпата на песен, която не е чувала на живо до момента. След като видяхме бясната реакция на японските фенове, попроменихме парчето за Вакен. Много е трудно - на моменти гласовете на мен и Andre се припокриват с този на Hansi, друг път всеки пее нещо отделно. Чак в Кобург я докарахме на живо както трябва.
Да поговорим за интернет форума ви. Ти си единственият член на бандата, който редовно го посещава. Защо ти харесва?
Marcus: Интернет е чудесен начин да общуваме с феновете си, затова и отделям време за форума. Когато се прибрахме от Кобург, първото нещо, което направих, бе да посетя форума и да видя отзивите на хората. Получавам толкова мнения и предложения… Дори някой да напише, че не е харесал последния ни албум, например, това не е проблем, стига да е посочил защо. Мисля, че сторихме добре, организирайки такъв форум.
Последен въпрос - кои са най-силните ти впечатления от отминалия Blind Guardian Open Air?
Marcus: О, прекрасните спомени са много. Публиката беше страхотна, направихме два от най-силните си концерта въобще там. Откликът на феновете надмина очакванията ни. Вълнуващо е да видиш толкова хора, размахващи коси и ръце… Моментът беше много силен, когато публиката поде “Valhalla”, пеейки я отново и отново. Целият фестивал беше почти съвършен.
