Ако трябва да си говорим за недооценени банди, Nine Inch Nails биха заели една от призовите позиции в тази не чак толкова престижна класация. Дори през 90-те години, когато настава истинска музикална революция, NIN са приемани като доста странна колаборация, съставена от избухващ на моменти индъстриъл метъл и алтърнатив рок с електронни мотиви. Това звучене печели своите верни почитатели, но в никакъв случай не можем да съпоставим броя на феновете им с този на други класически банди от конкретния времеви диапазон.
В основата на “Bad Witch” стоят двамата обичайни заподозрени – Trent Reznor и Atticus Ross, а почеркът на партньорството им се усеща и с просто ухо. Най-лесният начин да опишем творбата им е като смесица между класическия Nine Inch Nails от началото и средата на 90-те и късния David Bowie, но за него ще говорим по-късно.
„Идеята на “Bad Witch” беше да бъде завършек на трилогия от EP-та”, обясни Reznor след представянето на албума. През 2016-а дуото издаде “Not the Actual Events” – двадесет и еднa минутно EP, включващо пет парчета. То бe последвано от “Add Violence” (2017) и тазгодишното “Bad Witch”. След големия шум, предизвикан от сингъла God Break Down the Door”, Тrent Reznor решава тридесетминутната му композиция да бъде под формата на албум. И резултатите очевидно са налице! Във форумите, където обикновено феновете хейтват на воля, трудно се намират отрицателни коментари, а в британските класации “Bad Witch” достига 12-о място седмица след издаването си.
Няма как да не започна музикалния си анализ от откриващото парче – “Shit Mirror”. Освен че на моменти саундът е доста shit и единственият шанс да разбереш нещо от текста е да гледаш лирик видео в YouTube или да си завършил английска филология (недостатък, който в случая на Nine Inch Nails и цялостното им творчество може да бъде поставен в графата „запазена марка“), парчето звучи класически и най-вероятно ще заема важна част от сетлистовете за предстоящите участия на бандата.
“Ahead of Ourselves” на свой ред е достатъчно хаотично като структура, за да можем да кажем, че ще се превърне в любимец на феновете. Монотонно на моменти заради правия си електронен бийт, но избухващо в други – това е комбинацията, която кара хората, слушащи NIN, да избухват.
“Play the Goddamned Part” е първият инструментал в албума. И докато “I’m Not from This World” (вторият инструментал и номер пет в траклиста) звучи доста дарк сайкъделик, гореспоменатата композиция е в пъти по-чилърска. Като дялан камък между двата инструментала пасва сингълът, който направи така, че “Bad Witch” да бъде деветият албум на Nine Inch Nails. “God Break Down the Door” звучи като забравена композиция от окомплектоването на класическия “Тhe Downward Spiral” (1994).
Записът завършва с “Over and Out” – пиеса, окято би се вписала еднакво добре и в последния албум на легендата David Bowie, “Blackstar” (2016). Този похват не е нещо ново при Nine Inch Nails. През 92-ра, когато групата започва работата си по споменатия “The Downward Spiral”, Trent Reznor е силно вдъхновен от единадесетия студиен албум на Bowie – “Low” (1977). За самия David този албум също е повратна точка. Той бива издаден точно след като се мести в Западен Берлин и започва тежката си битка с наркотиците. Дали като вид признание към неотдавна починалия музикант или като стар трик, който доказано продава, “Bad Witch” завършва по сантиментален начин.
Спокойно можем да кажем, че това е най-доброто, което сме чували от Nine Inch Nails от “Year Zero” насам. A дали “Bad Witch” ще надмине успеха на дебютния “Pretty Hate Machine” (1989) и култовия “The Downward Spiral” – времето и продажбите ще покажат!
