От град Литъл Рок, Арканзас идва група музиканти, които далеч не са от новоизгряващите звезди на експерименталната рок и метъл сцена, въпреки дългото им отсъствие от нея. Но след 10-годишна пауза и завръщането си през 2014-а, Illusionaut се прераждат и се връщат обратно в играта, гордо представяйки един от албумите, които е съвсем възможно да се окажат най-добрите тази година. Смело твърдение, но съвсем не преувеличено. Вижте (и чуйте) сами.
“Snow Queen” оставя трайно впечатление, което трудно може да се опише с думи и смести в някаква определена рамка или жанр. В музиката на американците присъстват всякакви елементи, вариращи от прогресив и алтърнатив рок до прогресив и атмосферичен метъл и какво ли още не, вдъхновено от легендарни банди като Pink Floyd, The Cure и Tool. Въпреки че дефинирането им е почти невъзможно, едно от най-точните определения, които са получавали до момента, е спейс рок – почти буквално описание на широкия обхват на креативните им способности, простиращи се далеч от всичко човешко и земно. Космическата одисея на Illusionaut е и трудна за възприемане, пораждаща най-различни мисли и емоции, оставяща и най-безразличния слушател напълно хипнотизиран и без дъх след само около 40 минути.
Качеството на световно ниво и цялостната дълбочина и смисъл на записа са неща, които никой не би очаквал от ъндърграунд банда като Illusionaut. И всичко това до голяма степен се дължи на професионализма и завидните умения на добре известния мастъринг специалист Ken Andrews от Failure и продуцента и музикален инженер Darian Stribling. Но, разбира се, най-голямата заслуга е на самия квартет: Ryan Cook (вокали), Jerry Cordova (бас), Derek Reed (китари/синтезатор) и Logan Kennedy (барабани), които са свършили превъзходна работа с композиторските идеи зад “Snow Queen”.
Пътуването из космоса и времето започва със заглавното изпълнение, което инициира бавното потапяне в меланхоличната представа за зима, обграждаща всички песни. Емоционалното измерение на “Snow Queen” проявява огромните си пропорции още в началото на албума, а “Take Me To The Edge” показва майсторски рифове и вокали, комбинирани с хитови китарни мотиви, които се запомнят мигновено. Същото се отнася и за “Keep Running” и “Tell Tale”, които се забиват в съзнанието още от първото им слушане. Следва “Glue Trap” – едно по-рок ориентираните парчета тук, пълно с енергия и разкриващо една съвсем различна и непозната страна на Illusionaut. Песента е последвана от доста по-меланхоличната и мрачна “Illusion”, която забавя темпото, но запазва интригуващата мистерия на записа. Скоро след това “Spinning Inside” връща много от вече познатите чувства, породени от “Keep Running” и “Tell Tale”, но отново звучи по-ново и различно от тях. Изглежда, че Illusionaut успяват да създадат цели палитри от усещания с всяка следваща композиция. И очевидно, някои от най-хубавите неща са запазени за финала, защото предпоследната песен “To Start New” се оказва една от най-впечатляващите в албума, служейки като чудесен пример за инструменталната класа на Illusionaut. Добавката от джазов саксофон я прави още по-неустоима от предишните, ако това изобщо е възможно на този етап, а деветото и закриващо парче с изключително подходящото заглавие “Hypnotize” напомня за композиторското майсторство на групата във всеки един аспект на “Snow Queen”.
Видно е, че и бандата, и албумът заслужават много по-голяма аудитория, защото качеството на “Snow Queen” не е нещо, което се среща често в днешни дни. Цялото преживяване превъзхожда много от най-новите експерименти на някои от най-известните имена в метъла и рока, което кара Illusionaut да изпъкват много ярко. И ако това е само началото на всичко, то бъдещият успех на групата е гарантиран, а големите им амбиции са напълно оправдани – царуването на “Snow Queen” тепърва започва.
