GAMMA RAY са много особена банда. Създателят й Kai Hansen е един от основоположниците на жанра, известен днес като “пауър метъл”. В началото на 90-те този стил е истинска рядкост, но днес пауър свирят стотици групи. С “No World Order” Gamma Ray за пореден път показват, че приносът им към метъл сцената далеч не е приключил и все още са законодателите на жанра… За новия албум разказва басистът на групата Dirk Schlachter.
Поговори за новия албум - дай някаква идея на хората, които по една или друга причина не са чували музиката ви.
Новият ни албум носи заглавието “No World Order” и бих казал, че е донякъде връщане към корените на класическия европейски метъл. Много е мощен, с не толкова бързи песни. Трудно ми е да го опиша!
Ти си част от състава от дълго време, но когато се спомене за GAMMA RAY, хората се сещат за Kai Hansen. Какво е усещането…
… да бъдеш винаги втора цигулка ли? Свикнал съм. Нормално е интересът на всички да е насочен към Kai - той е основател и лидер на групата, тъй че не се оплаквам! Предпочитам да си върша работата без много шум, занимавам се с продуцирането, въртя нещата в студиото, и т.н. След всички години заедно, с Kai се превърнахме в отличен екип. По време на записите на “Insanity and Genius” обсъждахме всеки детайл с часове, а сега вече знаем какво искаме и просто влизаме в студиото и свирим. Пък и на живо Kai е все пред микрофона, докато аз мога да куфея колкото си искам, ха-ха… Е, на един от последните ни концерти си изкълчих зле коляното, когато с Kai скочихме от площадката за барабаните. Добре, че беше последната песен от шоуто!
Всеки албум на GAMMA RAY има уникално звучене - особено творби като “Somewhere Out in Space”, “Insanity and Genius” и “Sigh No More” дори не звучат като типични пауър албуми. С “Powerplant” сякаш заехте полагащото ви се място на трона на пауър метъла. Как се вдъхновявате за музиката си?
Повечето идеи са на Kai. Когато му хрумнаха първите песни от новия албум, те бяха предимно лесни и не особено сложни като аранжимент. Мелодиите са запомнящи се, без да звучат претрупано. Не бяхме планирали нищо предварително - така е с всеки албум. Свирим каквото ни хрумне и чак след като сме записали албума, започваме да мислим дали се е получил както трябва.
Според мнозина ваши критици GAMMA RAY е банда, от която слушателят знае какво да очаква - какво мислиш по въпроса?
Ха, не вярвам някой да е очаквал това, което записахме за “No World Order”! На Kai му беше писнало от всички тия еднакво звучащи мелодични пауър групета, се навъдиха напоследък. Парчетата, които звучат типично за Gamma Ray от новия ни албум, са композирани не от него, например “Dethrone Tyranny” е на Daniel. Ние правим албум, когато имаме достатъчно готови песни - не се стремим всяка година да бълваме нови албуми, нито си казваме: “новите ни парчета трябва да звучат така и така…” Всичко идва от самосебе си по време на записите.
Единственият ви албум, който не можа да ме грабне, е “Sigh No More”. Опитвах, но така и не го схванах…
Тогава бандата беше в много импровизиран състав, точно преди едно голямо турне. Още си търсехме стил, който да развием, и затова албумът се оказа много разнообразен.
Разкажи нещо за това как попадна в групата.
Срещнах Kai през 89-а в някаква музикална академия в Хамбург. Той беше композирал всички песни за “Heading to Tomorrow” и си имаше банда, готова да записва с него в студио. Трябваше му басист за предстоящото турне и ме покани на поста. Старият басист се задържа известно време в състава, а аз междувременно свирех на китара. В тези дни групата все още беше само “проектът на Hansen и Scheepers”! Нямахме име и случайно се спряхме на една песен на BIRTH CONTROL - “Gamma Ray”.
В хеви метъла китарата е най-почитаният инструмент, за разлика от баса. Хората, които не са наясно с приноса ти към писането на музиката в Gamma Ray биха казали, че да преминеш от китара към бас не си струва...
Andre Matos от ANGRA ми каза нещо подобно по време на съвместното ни турне… Навремето се чувствах странно, свирейки на синтезатор и китара по време на концертите, като същевременно бях крайно недоволен от свиренето на Jan. Пък и да композирам рифове на баса е по-трудно, но и ме радва повече. Например в “Somewhere Out in Space” има невероятно ранообразии от мелодии на баса, дори вмъкнах и някои салса мотиви! По принцип харесвам разнообразното звучене, но в новия ни албум с Dan не смесваме много влияния, а се стремим да звучим тежко и на място.
Somewhere Out in Space е пример за това как трябва да звучи един метъл албум... винаги го давам за пример на хората!
Ха-ха, съгласен съм! Единственото скапано нещо в целия албум беше обложката! Този финландски художник - Kristian Huitula, нарисува обложката за “Valley of the Kings”, трябваше да нарисува и тази към албума, но не се получи както искахме. Предпочитам “Somewhere Out in Space” пред “Powerplant”, но мисля, че с “No World Order” надминаваме и двата.
В Европа метъл пресата е доста силно развита. Помня, че привлякохте доста внимание около последния си албум (“Powerplant”) - бяхте се боядисали в синьо и т.н.
Да-а, тогава бяхме на гребена на вълната, хе-хе... Сега нямаме толкова медийни изяви, но това няма нищо общо с музиката. Пък и метъл феновете не са хора, на които чуждото мнение може да повлияе особено - ако харесат даден албум, за тях няма значение как го оценява специализираната преса. Непрекъснато се караме с лейбъла си - аз твърдя, че отзивите на пресата не са важни, а те ми казват обратното! За компаниите може и да е важно, но не и за музикантите. Дори да хвърлиш тонове пари за реклама на некачествен албум, хората няма да го харесат и това си е. Да прочетеш някъде нечие ревю за даден концерт и да присъстваш на концерта - това са коренно различни неща. Така наречените “музикални критици” понякога пишат изумителни глупости само от стремеж да услужат на нечии интереси или пък да оригиналничат за чужда сметка.
Сега, след като вече ви издават Sanctuary, а не Noise, каква е разликата?
Всъщност решението не бе наше - Sanctuary купи Modern Music и ние не видяхме причина да сменяме лейбъла. Единствените ни проблеми са с комуникацията - преди правехме всичко в Германия, а сега трябва да летим до Лондон.
В последните ви албуми текстовете са доста по-песимистични отпреди…
Бих казал, че са по-реалистични. Ако човек се огледа и види докъде е стигнал съвременният свят, изводът би могъл да е единствено песимистичен! Опитваме се да сме честни - навсякъде стават отвратителни неща. Непрекъснато се водят войни, природата се замърсява, хората изпростяват… Но винаги има надежда. Глупаво е да се повтаря колко скапан е животът (това всеки го знае) и ние не го правим. Повече смисъл има да предложиш някаква надежда за изход от гадните ситуации.
Някои хора смятат Kai за не особено добър вокалист - ти какво ще кажеш?
Е, разбира се, че не е най-великият метъл вокалист, но през послените години той работи много над вокалната си техника и мисля, че вече това си личи. Помня записите на “Land of the Free” - това беше първият албум на Gamma Ray, в който Kai пееше. Добре, че тогава се свързахме с Charlie Bauerfeind - той е страхотен продуцент и много помогна на Kai да запише вокалите както трябва. В студиото е по-лесно, защото той може да изпее всяка строфа по сто пъти, ако трябва. На живо също няма проблеми, стига да не прекалява с пиенето или цигарите преди концерт, ха-ха!
Кои са любимите ти песни от всеки албум и защо?
Да започнем с “Heading for Tomorrow” - любимата ми песен от него е “Money”, защото тя беше и първата песен, която изсвирих за GAMMA RAY. От “Sigh No More” - “Dream Healer”, защото носи невероятно настроение! От “Insanity and Genius” - “Heal Me”, понеже тази песен разказва много за живота ми по онова време. От “Land of the Free” със сигурност любимата ми песен е “Rebellion in Dreamland” - тя най-точно синтезира съдържанието на целия албум. От “Somewhere Out in Space” - “Shine On”, защото просто е велико парче! За “Powerplant” ми е трудно да кажа, но може би “Armageddon”, защото звучи епично и дори малко оперно, а това ми харесва. За новия ни албум - “Eagle” и “Heart of the Unicorn”.
