Специално за любителите на всичко фънки, рок, електронно и лесно слушаемо, но и трудно за възприемане, както и на музиката с дълбоки и значими послания, точният момент за дегустация на нещо ново е тук. Стига да им позволите, People in the Walls и новият им албум “What Noise Do They Make” могат да ви разкрият съвсем нови музикални и емоционални хоризонти, оставящи траен и силен отпечатък. Затова затягайте коланите и се пригответе да бъдете отвени много надалеч.
“What Noise Do They Make” е изцяло инструментален запис – без съмнение композиторско решение, което не се нрави на всеки, но определено компенсира всички съмнения, когато е взето когато трябва. Затова или ще се влюбите до мозъка на костите в него, или ще го намразите и в червата – среден вариант няма.
С помощта на общо 14-те песни в албума, People in the Walls едновременно завземат цели музикални светове и разказват истории (дори и без думи), първата от които е “My Hammer” – енергичен инструментал със силно индъстриъл влияние и много емоция. Песен, която лесно може да бъде сбъркана с някой саундтрак на филм от 90-те. Всичко в People in the Walls предлага много олдскуул атмосфера, органичен и многослоен звук и цялостен космичен вайб, който извисява качеството до съвсем друго ниво.
Следващото парче, “Mushroom King”, стартира дори още по-неземно от предишното. Мрачната, леко меланхолична и замислена одисея продължава, размивайки се в нюансите на следващата, носеща името “Carnival of Chaos”. Тя се оказва много по-спокойна и обрана, но все още изключително въздействаща песен. “The Midnight Slasher” връща голяма част от енергията обратно и постепенно я засилва, еволюирайки в пълна креативна лудост. Към края си парчето забавя темпото отново и обявява нещо като временен мир. Но тишината не продължава дълго, защото скоро след “The Midnight Slasher”, “Tentacle Bells” тръгва в посока на още по-тежко и мрачно звучене. За разлика от леко зловещото си заглавие, “The Girl Who Died Twice” създава почти весела атмосфера и осезаемо вдига настроението. След този объркващ, но и интригуващ развой на събитията, “Skeleton Dance” отново следва темата за смъртта, но по изненадващо нестраховит начин. Подходящо озаглавената “Starship” внася още по-завладяващ ритъм и неотлъчно следва повтарящата се космична тема. След това “Paranoid Martian” се превръща в чудесно попълнение към предмета на разговор и представя своя извънземен инструментален сценарий. Заглавието на “Demon Robot in Space” е може би най-доброто описание, което може да се измисли, що се отнася до същността на “What Noise Do They Make”. Композицията е и една от най-рок ориентираните тук, последвана от “Amazed By Nothing” – едно от по-танцувалните, буйни и класически електронни попълнения в албума. “Catching Gnomes” се оказва една от песните с най-много значение и най-много пластове, които бавно показват целия си потенциал пред ушите ни. И тогава, за жалост твърде скоро, идва време за предпоследното парче, “Electric Composition” – една загадъчна и тежка пиеса с доста запомнящ се ритъм. И накрая, но не на последно място, “Den Osnusade Snusen” се доказва като идеална последна глава от историята на “What Noise Do They Make” – изпълнена с надежда, деликатност и поезия песен, цялата изтъкана от чувства.
“What Noise Do They Make” предлага впечатляваща бленда от електронни, индъстриъл, нойз, ембиънт и рок елементи, комбинирани в едно неразрушимо и неделимо цяло, което в есенцията си до последно остава напълно искрено и сурово. С няколко думи, албумът е пиршество за сетивата, което лесно влиза в ума, душата и сърцето, без да има намерение да излиза оттам в близко бъдеще. Това е и един прекрасен пример за музикално бягство от реалността и разчупено мислене, като творбата на People in the Walls става задължителна за всички фенове на електронната музика. Заслужава си да я вкусите.
