Disturbed – абсолютни титани и класици на сцената на модерния метъл. Всеки от нас може да изреди набор от напевни химни, с които те са ни дарили през годините. Въпреки че тук-таме е имало накуцвания, дискографията е останала силна. А след последното издание, което имаше какво да заяви и какво да докаже (при това успешно), сега жаждата за зареден и модерен метъл е сякаш неутолима. Защото Disturbed имат стил и знаят как да го употребят.
“Evolution” е застрашаващо име за заглавие, изискващо подход и страхопочитание. Групата твърди, че това е техният “Black Album”. Вдъхновено от класическия рок, който е вдъхновявал някога и самите тях, новото издание квартета цели да възпее тази ера на музиката и да излее част от скръбта си по загиналите в последно време техни колеги. Предвид светкавично бързата работа по албума, който е записан и издаден само за 10 месеца, резултатите могат да бъдат единствено крайни. Но в коя посока, ще ни покаже еволюционната верига, която Disturbed ни предлагат.
Първият трак започва и вече звучи чут. Доста от сегментите в песента са взети от музиката на самия състав. С това странно явление те целят или да ни напомнят кои са, сякаш ги е нямало години наред (?), или искат да ни покажат, че нищо не се е променило. За съжаление, второто твърдение веднага се разпада, защото следва парче с рязък кънтри-алтърнатив привкус. Бавен, равен и изпускащ шансовете за силни първи впечатления. А после за капак – акустична балада с кънтри привкус. Това е последният тип постоянство, който би се очаквал от албум на Disturbed, особено с такова гръмко заглавие. Следва краден риф и бонус добавка в обработката, която би подхождала повече на песен на Britney Spears от 2002-ра. Това, оказва се, е също вид постоянство, което трябва да се спазва. В един момент се оказва, че вече пет песни подред в еволюционната верига слушаме бавна музика. Тъжното е, че следват още цели три акустични изпълнения, от които само едно има извинението да съществува. Визирам именно искрената “Already Gone”, описваща една скръб, с която всички можем да сме съпричастни. На моменти траклистът те кара да се замислиш да не би този труд тайно да е продуциран от Billy Ray Cyrus, който да е насилил кънтри-поп завършека по обработката. Като теглим чертата, присъстват единствено два момента, в които Disturbed действително звучат като себе си, но те са към края на албума и може изобщо да не ги дочакате. За сметка на това имаме опит за индъстриъл ремикс на едно от парчетата... но само с бавно темпо и семпли не се стига далеч.
Теорията е следната: ако еволюцията на метъла се състои във факта, че акустичните китари са еволюирали в електрически, а после звукът им е бил доусъвършенстван чрез обработка, то излиза, че, съдейки по количеството акустични тракове тук, Disturbed през 2018-а, като истински фенове на теорията за плоската земя, публично заявяват, че следващата стъпка в тази еволюционна верига е всъщност метълът да стане изцяло акустичен.
Предвид, че записите са започнали своят истински синтез в началото на годината, доста неща стават ясни. Работата тук не е немарлива, но сякаш минава между капките; сякаш гонената летва е била “да става”. И тя става, но от тази група очакваме доста повече от това. Музиката тук има нужда от доза от the D (в смисъл на Disturbed). Но вместо духа на бандата да обладае музиката, да я раздвижи, дори като немъртъв труп, да я направи дива и истинска, това D просто изпада някъде надолу. Май пред заглавието, което вече гласи “Devolution”. Без грам съмнение и с огромно съжаление, изводът е, че това е най-разочароващият и слаб труд на Disturbed до момента. Този сбъркан траклист, с неговата преобладаваща акустична, кънтри страна, не може да бъде препоръчан нито на феновете на групата, нито на нови фенове или фенове на тежката музика като цяло. Е, поне едно стана ясно – явно затова съставът поема с Three Days Grace на следващото си турне.
