Когато дебютираха с обещаващия “Lies’ Device” преди четири години, нищо не подсказваше, че Kalidia ще направят стиловия завой, на който се натъкваме още във втория им дългосвирещ опус. Спокойната и ефирна квази-готик изразителност тук е изместена от онзи ударен симфо-пауър метъл, в който родната им Италия има дългогодишни традиции. Със своето енергично и вдъхновено изложение “The Frozen Throne” прави заявка за място в първия ешелон на тази отдавна пренаселена сцена.
Твърде рано е да съдим доколко решението на четиримата е било далновидно от кариерна гледна точка, но в чисто артистичен план стъпката напред е огромна. Сега ги виждаме, израснали значително както в композиторски, така и в инструментален план, да творят с неочакван размах и освободеност. В новия си труд те отново залагат на ангажиращи въображението теми: от древногръцката митология и последната съпротива на сикариите в Масада до култовата компютърна игра Warcraft III и приключенската класика „Островът на съкровищата“ на Робърт Луис Стивънсън, популяризирана наскоро от сериала на Starz. Музикалното разнообразие не отстъпва на лирическото такова, като всяко парче се отличава с поне един характерен мотив, който остава задълго в съзнанието ти.
Заглавната пиеса открива записа с двойни каси, стремително препускане по шеста струна и превъзходни солови акции, които не оставят съмнение относно новото динамично звучене на Kalidia. Щедрата употреба на клавири – както като фонов, така и като солов инструмент – допринася за мелодичното внушение на бандата и внася специфичния неокласически нюанс, наложен навремето от групи като Stratovarius и Rhapsody. Нивото на епичност не спада с напредването на албума, а само добива нови форми чрез ориенталските мотиви на “Circe’s Spell” и уместните келтски заигравки в “Black Sails” и “To the Darkness I Belong”. Звездата в състава безспорно е Nicoletta Rosellini, чийто богат и овладян глас формира голяма част от облика на песните. Представянето ѝ достига своя апогей в чудесната несълзлива балада “Midnight's Chant”, но след нея част от натрупаната инерция сакаш се губи. Финалът обаче е повече от силен благодарение на “Lotus” и “Queen of the Forsaken”, чиито полифонии и ефектни смени на темпото те пращат обратно в началото за още едно завъртане на тавата.
Kalidia едва ли ще се превърнат в следващото голямо нещо в пауър метъла, но при все това демонстрират предостатъчно талант и класа, за да заслужат вниманието на почитателите на жанра. “The Frozen Throne” не просто не омръзва след продължителна злоупотреба, а става все по-интересен и увличащ – качество, с което малко модерни издания могат да се похвалят.
