Интервю с Michael Romeo, китарист на Symphony X:
Да поговорим за новия албум, “The Odyssey”. Страхотен запис, но в него има някои елементи, открояващи го след останалите ви албуми. Каква цел имахте, когато започнахте да го записвате?
Едно от най-важните неща бе да го направим по-тежък, по-агресивен. Просто различен от последния ни албум. "V: The New Mythology Suite" беше много изпипан, пък и беше концептуална творба - въобще, много го харесвахме. С новата ни творба искахме да се завърнем към звука, с който сме израснали - Sabbath, Priest, и т.н., музика с доста рифове. Решихме да наблегнем повече на китарното звучене. Китарите и вокалът бяха изведени на най-преден план.
Вярно, китарният звук е доста обемен, но и Russell Allen е поработил върху подхода си - сега звучи по-плътно и тежко. Твое решение ли беше новата музикална насока, или тя дойде вследствие на консенсус между членовете на групата?
Заедно го решихме.
Определено ще спечелите някои нови фенове. Слушам ви от години и мога да разгранича старото ви звучене от новото.
Не сме сменили посоката си на развитие. Музиката ни като цяло не се е променила, прогресив пасажите са неизменно тук и все още е много мелодична. Просто е малко по-тежка.
Как става писането на песните - предполагам, че ти композираш по-голямата част от музиката, а Russell пише текстовете?
За всеки албум е различно. Обикновено аз и Michael Pinella пишем музиката, но след като този албум се случи по-рифово базиран, основният принос беше мой. Относно текстовете, Russ наистина пише повечето, но и всеки от състава допринася с по нещо. Имам предвид не само за текстовете, а въобще - и за музиката. Щом измисля даден риф или мелодия, показвам го на момчетата, обменяме идеи, репетираме го, променяме това-онова, докато не се хареса на всички.
Планирате ли да проведете мащабно турне в САЩ като хедлайнери?
Да, със сигурност. В момента репетираме част от новия материал, припомняме си и някои стари песни… Ако ще правим такова турне, ще свирим по час и половина и повече. Едва ли ще е с продължителност от няколко месеца, да речем, но поне ще сме хедлайнери.
А ще свирите ли "The Odyssey" на живо?
Разбира се! Ще е трудно с оркестралните пасажи, но мисля че ще се справим. Ще променим някои аранжименти, за да може всичко да се изсвири от петима души.
Да поговорим за песента "The Odyssey". Много групи взеха да правят 15 или 20-минутни парчета, в които обаче всичко се повтаря до втръсване, или пък песента е пълна със сола - на китара, на барабани, кийборд и т.н. Други пък пишат три-четири различни парчета и ги обединяват в едно. За разлика от тях "The Odyssey" звучи цялостно и завършено, просто те грабва!
Разбира се, щом започваме да пишем песени като тази, не си казваме веднага: “Я да я направим огромна, за да впечатлим хората!” За “The Odyssey” искахме да пресъздадем цялата история и музиката следва развитието й, менят се различни пасажи в съответствие с действието… Има някои мелодии, които обединяват песента в едно цяло, така че мисля, че не сме направили една голяма бъркотия!
При писането на подобно чудовище, различните части идват от само себе си или имаш предварително някаква представа как ще се развива звукът?
За песен като “The Odyssey”, или дори за целия албум, който е едно голямо неделимо произведение, се опитваме първо да подготвим текстовете, или поне да добием някаква идея за цялостната история. След това правим музиката и се стараем тя да пасва на текстовете. Решихме да вмъкнем и оркестрации, за да подсилим епичното чувство, което песента създава. Когато ми хрумна това, за една нощ създадох симфоничната интродукция към песента. За подобни неща много ме вдъхновяват филми с големи саундтраци, като “Властелинът на пръстените”, например.
Навремето ти свиреше в банда, наречена Phantom's Opera, нали така? Нещата й на моменти звучаха като Bon Jovi!
Да, беше доста комерсиална група, рожба на шайка гимназисти, и тогава ни изглеждаше готино да свирим така. Момчетата бяха свестни и се забавлявахме, свирейки… Все още съществуват като група, дори имат издадени няколко албума.
А какво ще кажеш за стария ти соло проект, "The Dark Chapter"? Беше предимно инструментална творба, какво имаше за цел и как доведе до създаването на Symphony X?
По това време слушах много Rush, Kansas, Sabbath и Priest, а старата ми банда не свиреше такава музика. В един момент останахме без певец и докато се чудех какво да правя в промеждутъка, реших да запиша този проект. В стаята си имах осемпистова апаратура, дръм машина и основните неща за звукозапис. За няколко месеца записах материала, смесих го и в крайна сметка не звучеше толкова зле. Приятелите ми китаристи ме посъветваха да пратя записа на един критик - Mike Varney, който го хареса и написа доста добро ревю за него, което пък ми осигури контакт с други музиканти, и т.н. От един лейбъл ми се обадиха и заявиха, че искат от мен подобна музика, но с вокали. Така започнах да търся музиканти за банда и скоро се натъкнах на Tom Millerстарият ни басист. Открихме Pinella в един музикален магазин, където преподаваше по пиано. Първият ни вокалист Rod [Tyler], го познавах от едно прослушване за Phantom's Opera. Той пък доведе в състава Jason [Rullo], записахме дебюта си и т.н.
Винаги съм си мечтал да запишете наново с Russ песни като "Absinthe and Rhue" и други от първия албум, а защо не и целия?
Може и да направим нещо такова, след като много хора ни молят. Има наистина добри парчета в първия албум, макар че тогава едва се познавахме и гледахме само да изкараме най-сетне проклетия албум, защото лейбълът ни притискаше. Дори си нямахме име по това време. Сега се познаваме отлично, особено аз и Pinnella. Когато композираме заедно, знам какво да очаквам от него, знам кога и къде ще вмъкне определен клавирен пасаж или соло. Може да се каже, че имаме телепатична връзка, хаха…
Вярно ли е, че старият ви вокалист - Rod Tyler, е довел Russell в бандата?
Историята е доста забавна. Записахме едно демо, всъщност си беше цял албум. Пратихме го на лейбъла и не получихме незабавен отговор, отне им известно време, докато се свържат с нас. Rod разправяше нещо от рода на "Момчета, не мога да чакам повече, трябва да продължа напред… Познавам един тип - Russ, който ще ме замести чудесно.” Точно в този момент японският лейбъл ни се обади и Rod така и не напусна. След втория албум все пак стана ясно, че той не е подходящ вокалист за групата ни - свястно момче е, но не взимаше присърце музиката. Докато записвахме в студиото, в един момент той просто се отказа. Имахме един полуготов албум и ни трябваше вокалист, с който да го довършим. Започнахме да се замисляме за този Russell и решихме да му се обадим. Той веднага пристигна и заяви: “Ще се пробвам, но това не е точно моят тип музика.” През изминалите години, обаче, се оказа че точно това е музиката му, хаха.
Наскоро говорих с Arjen Lucassen за новия му проект - Star One, където пее Russell. Той ми каза, че се познавате. Фен ли си на музиката му?
О да, слушал съм много от нещата му (Ayreon) и го намирам за много талантлив. Та той покани мен и Russ да изпълним едно парче в "The Universal Migrator" - "Dawn of a Million Souls". По-късно, Russ отново участва в "Space Metal".
Нека те питам нещо друго. Защо отне толкова време на Symphony X да си осигури договор за разпространение в САЩ? В Япония и Европа винаги сте били на почит…
Първият ни японски лейбъл - Zero, държеше всички права над ранните ни албуми. Много се радвахме, че в Япония музиката ни се приема добре, но не знам дали са се опитвали да разпространяват албумите ни в Щатите. Тогава си нямах елементарна представа от бизнес страната на музиката.
Има ли някой албум в досегашната ти кариера като музикант, с който се гордееш най-много или гледаш на всичките по един и същи начин?
С всеки албум се опитваме да правим нещо различно и е трудно да ги сравнявам пряко. Може би “The Odyssey” е любимият ми албум, както и едноименната песен. От друга страна, като погледна "Twilight In Olympus", това не е най-силният ни албум, но включва някои от най-силните ни песни, като "Smoke and Mirrors" и "Church of the Machine". "Through the Looking Glass" също е една от най-любимите ми. Във всеки албум има нещо, с което да се гордея. Много обичам дългите песни като "The Communion and the Oracle" и "Rediscovery".
Планирате ли да запишете DVD?
Обсъждали сме го, но мислим да изчакаме подходящ момент, за да го направим както трябва. Не бива да е нещо от порядъка на 45 минути, а ще свирим много - стар и нов материал. Може да комбинираме и няколко различни шоута. Концертният ни албум ["Live On The Edge Of Forever"] беше направен по същия начин - подбрахме най-добрите изпълнения от няколко представления.
Това, че използваш компютри, отразява ли се на композициите ти?
Не бих казал, просто с тях нещата стават по-бързо. Навремето записвах едно соло и ако не харесвах как звучи, трябваше да записвам всичко наново. Сега ми е по-лесно да запазя добрите моменти и да запиша отделно само това, което се нуждае от промяна.
Международната обстановка отразява ли се на музиката ви? Имам предвид 11-ти септември и войната в Ирак.
Не. Има толкова трагедии по света и аз считам музиката за средство да се избяга от тях. Тя е едно пътешествие до непознати места. Не ме интересува политиката, предпочитам да създавам картини с музиката си.
